Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Малката Дорит би желала да посети мисис Гауън сама, но тъй като Фани, която още не беше се съвзела от протеста на чичо си, макар да бяха вече изминали цели двадесет и четири часа оттогава, настоятелно предложи да я придружи, двете сестри се качиха заедно в една от гондолите под прозорците на мистър Дорит и придружени от агента, бяха откарани с най-голяма тържественост до жилището на мисис Гауън. Всъщност тържествеността им беше твърде голяма за това жилище, което, според оплакванията на Фани, се оказа „страшно отстранено“ и до което трябваше да стигнат през сложна мрежа от тесни канали, които същата леди презрително нарече „канавки“.
Къщата беше на малък, пуст остров и изглеждаше, като че ли случайно се бе изскубнала от другаде, доплавала бе и се бе закотвила тук заедно с една лоза, също така слабовата като нещастниците, които лежаха под сянката й.
Околната картина представляваше църква, цялата обвита в скели, която уж се намираше в ремонт от толкова дълго време, че скелите изглеждаха стогодишни и самите бяха започнали да се разпадат; пране, проснато да се суши на слънцето; няколко къщи, извърнали лица една от друга като скарани и клюмнали настрани, приличаха на развалено сирене, останало от преди Адамово време, нарязано на фантастични форми и пълно с червеи; и цял хаос от прозорци, чиито щори висяха накриво и от повечето от които се подаваше нещо мръсно и дрипаво.
На първия етаж на къщата имаше банка — твърде неочаквано за всеки джентълмен, който се занимава с търговия и разнася законите на някой британски град по цялата земя, — където двама слаби, брадясали чиновници, съсухрени като драгуни, със зелени кадифени кепета, украсени със златни пискюли, седяха зад малък тезгях в една стаичка, в която не се виждаше нищо друго освен празна желязна каса с отворена врата, кана с вода и книжни тапети с гирлянди от рози; същите чиновници обаче само с едно по-дълбоко бръкване в касата можеха при законно поискване да извадят неизчерпаеми купища от петфранкови монети. Под банката имаше апартамент от три-четири стаи с решетъчни прозорци, който приличаше на затвор за престъпни плъхове. Над банката беше жилището на мисис Гауън.
Въпреки че стените му бяха покрити с петна, като че ли от тях напираха мисионерски карти, за да дават географски познания; въпреки че странната мебелировка беше тъжно избеляла и мухлясала и че господствуващата венецианска миризма на застояла вода и водорасли се чувствуваше много силно, къщата беше по-приятна отвътре, отколкото изглеждаше отвън. Отвори им засмян мъж, временен слуга, който приличаше на превъзпитан убиец и който ги покани в стаята при мисис Гауън, като съобщи, че две красиви англичанки са дошли да я видят. Мисис Гауън, която шиеше нещо, остави ръкоделието си в една кошничка с капак и побърза да стане. Мис Фани беше прекалено любезна към нея и изрече обичайните празнословия с умението на човек, врял и кипял в тези работи.
— Папа ужасно съжалява, че е зает днес — той е така зает тук поради страшно големите ни връзки, — че ме помоли изрично да предам картичката му на мистър Гауън — продължи Фани. — За да бъда сигурна, че съм изпълнила поръчката, която той ми повтори най-малко десет пъти, позволете да я оставя на масата веднага, та да ми олекне на съвестта.
И тя направи това непринудено, като изпечена светска дама.
— Останахме очаровани, като разбрахме, че се познавате със семейство Мърдл. Дано това да стане още една причина за сближаването ни — каза Фани.
— Те са приятели на семейството на мистър Гауън — каза мисис Гауън. — Аз още не съм имала удоволствието да се запозная лично с мисис Мърдл. Но предполагам, че ще й бъда представена в Рим.
— Наистина ли? — отвърна Фани и си придаде вид, като че ли любезно прикрива своето превъзходство. — Мисля, че ще ви хареса.
— Вие много добре ли се познавате с нея?
— Ами нали знаете — каза Фани и искрено сви рамене. — В Лондон всички се познават. Срещнахме я по пътя за насам и, право да ви кажа, папа беше озлобен към нея отначало, защото беше заела една от стаите, които бяха ангажирани за нас. Това, разбира се, скоро се оправи и ние пак си останахме добри приятели.
Макар че до този момент визитата не бе дала възможност на малката Дорит да си поговори с мисис Гауън, между тях имаше някакво мълчаливо разбирателство, което й стигаше. Тя разглеждаше мисис Гауън с жив, нестихващ интерес; звукът на гласа й я вълнуваше, нищо, което беше близко до нея или около нея, или изобщо се отнасяше до нея, не се изплъзваше от погледа на малката Дорит. Имаше само още едно друго място, където тя беше така чувствителна към най-дребните неща.