Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Ортанс издиша дълбоко, запушила дясната си ноздра. Баща му! Откъде реши, че трябва непременно да го издири? Родителите само ни тежат, забавят ни, карат ни да се съмняваме, създават ни чувство за вина, тъпотии и нищо повече.
Пое въздух през лявата ноздра.
Той стига на бегом до апартамента на майка си и се натъква на голия Оливър и на голата Шърли, излетната до него. Или върху него. Или на две оплетени тела и крайници в сладострастна поза. А всички знаем, че майката не се чука. Майката няма гърди, тя е безполово същество и което е най-важното, няма любовник. Със сигурност не и любимият ти преподавател по пиано.
Той тряска вратата и изчезва на бегом. Бяга като луд, едва не го сгазва автобус, успява да се отърве на косъм, прибира се вкъщи, останал без дъх, слага глава под студената вода на чешмата, изправя се, отърсва се и се провиква, Ню Йорк! Ню Йорк!
Но пък чак да прелети Атлантика, без да я предупреди, нея…
Тук липсваше нещо.
Запуши другата си ноздра, вдиша, издавайки странен звук с носоглътката, усети как въздухът изпълва докрай гръдния й кош и премина на втората хипотеза.
2. Гари се появява ненадейно пред леглото, в което лежат Шърли и Оливър, както майка ги е родила. Върху главата му се стоварва греда, той залита, кърви, опитва се да се свърже с мен, очаква да се явя и да превържа челото му, да се втурна към летището и двамата заедно да се качим в самолета. Аз не го потърсвам. Ядосан, той отново ме намразва и отлита за Ню Йорк, парадирайки със самотата си. Гари си пада по подобни жестове. Харесва му да страда мълчаливо и после да показва белезите от забитите в дланите му гвоздеи. Оттогава се цупи и чака аз да му се обадя.
Червеят в ябълката се нарича „Оранж“, мобилният оператор. Функцията „Съобщения“ се е повредила, което е логично обяснение за малкия брой получени есемеси.
Продължително издишване. Запушване на другата ноздра и задържане на вдишването.
3. Или…
Сега вече… екстраполирам, бълнувам, гадая, обвинявам, изпадам в параноя.
И соча с отмъстителен пръст аятолаха.
За да ме „дресира“, както заявява сам той, или от ревност прослушва съобщенията, които получавам, и едно по едно ги изтрива. Гари ми съобщава, че взема самолета за Ню Йорк, и ми предлага да тръгнем заедно… Защо не? Напълно в неговия стил, една такава безумна идея. Страхотно романтично предложение…
Питър чува, Ортанс, красавице, купил съм ти билет да полетим заедно в облаците, побързай, гледани от самолета, облаците са бели и сладки, обичам те, размърдай се. Аятолахът е бесен, лигите му потичат от ревност и той изтрива съобщението, изтрива всичките съобщения, оставя само онези, които не ме вълнуват, за да не го заподозра за пъкленото му дело.
Продължително издишване. Смяна на ноздрата. Продължително вдишване, което отново оросява целия гръб, изкачва се, стига до мозъка, отваря хиляди прозорчета към вселената и я предупреждава за зловонните ветрове, които духат там. Нади шодана е мощен фар, който осветява тъмните ъгълчета, прогонва миазмите и чернобрадите врагове.
Червеят се нарича Питър и носи малки, кръгли очилца с метални рамки.
Имаше едно-две нещица, свързани с Питър, които не разказа на майка си, за да не я безпокои.
Първо: изненада го една вечер, забил нос в магистрала кокаин. Наближаваше полунощ, сигурно е мислел, че всички спят. Стоеше приведен над ниската масичка в хола и с кеф си пудреше носа. Тя се върна обратно по стълбите лека като сърничка, легна си в широкото си легло и си каза, виж ти, виж ти, аятолахът разпуска… Грижливо скъта информацията в едно ъгълче на ума си. Един ден можеше да й потрябва.
Второ: онова излизане с Питър, когато й заповяда да седи кротко до него, без да мърда. Естествено, тя не се подчини и се запиля нанякъде и в края на купона прочете следното съобщение: Къде си? Ако те намеря, ще те изчукам.
Преследва ме един надрусан аятолах.
Отпускане на цялото тяло с продължително, дълбоко издишване, което ви прочиства из основи, после пак вдишване с дясната ноздра…
Решения.
Сега щеше страхотно да внимава къде оставя мобилния си. Вече нямаше да го забравя тук и там, в хола, на верандата, в кухненския бокс, на масичката пред телевизора, на поличката в банята…
Вече нямаше да го изпуска от ръка.
И най-важното, щеше да се махне от тази къща. Жалко. Харесваше квартала, харесваше малката си таванска стая с капандурата, през която наблюдаваше небето, клона на явора, който чукаше по стъклото, френския ресторант на ъгъла, в който сервитьорката винаги й запазваше порция телешко варено; харесваше автобусната спирка с три стъпала, лабиринта от улички, дюкянчетата за дантели…