Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Косата ви с цвят на черна нощ, нежна като коприна, свежа като утринна роса… Ще я галя отново, след като ви простя.
Допирът на ръката му пораждаше у нея невероятно чувство на покой. Пръстите му леко я докосваха по челото, спускаха се към ухото и стигаха до челюстта в деликатна и сякаш разсеяна ласка. Допря палец до ъгълчето на устните й, прокара го по долната устна със съвсем лек натиск…
Тя затвори очи, извръщайки глава.
Той щеше да се върне утре. Щеше да й е простил.
Утре рано-рано, още в зори, ще извадя дубликат от ключа, си каза Шавал. Ще го дам на дъртата, ще й съобщя кода на алармата и ще й обясня точно кое чекмедже трябва да изтараши. Отсега нататък тя да се оправя. Да си измисли претекст и да дойде да дебне в сградата. Аз си изпълних задачата. Остава да получа процента, както се разбрахме.
Беше почти полунощ, когато напуснаха сградата на пръсти.
Шавал придружи Дьониз Тромпет до метрото, държеше се студено, правеше се на засегнат в мъжкото си достойнство.
— Наказана, ти си наказана — прошепна й той, рошейки леко с дъха си косата й, разтворил неволно ризата си и изложил на показ силните си загорели гърди. — Ще се видим чак утре… При условие че се държите любезно и мило! А сега, тичайте да хванете метрото. Хайде, изпълнявайте заповедта ми!
Тя го погледна с обожание, долепила молитвено длани, прошепна „до утре“ и се затича леко като девойка да хване последното метро, с което да се прибере вкъщи на улица „Пали-Као“.
Той я проследи с поглед как тича стремглаво надолу по стълбите, послушна и щастлива, и в съзнанието му се оформи неочаквана идея. Оказа се страшно лесно да излъже Тромпетистката, да й завърти главата. Тя съвсем забрави, че се върнаха, за да търсят ключовете, които ужким бе изгубил. Ще се наложи да измисли някакво обяснение. Няма да е трудно. Наивността на старата мома събуждаше у него непреодолимо желание да си поиграе с нея, да продължи да я манипулира. Защо да спира дотук? Тази жена можеше да му послужи за нещо. Все още не знаеше за какво точно. Би могъл да я накара да работи за него. Щеше със сигурност да спечели… Бе напълно достатъчно да й диша в ухото, шепнейки й „прасковке моя“, за да я размекне; щеше да е много глупав да не се възползва…
Отново усети как се втвърдява и панталонът му се издува.
И този път причината не бе Ортанс Кортес…
Ортанс си беше в стаята и размишляваше.
Гари взема самолета за Ню Йорк, без да я предупреди, съмнителна работа, ужасно съмнителна. В ябълката се бе вмъкнал червей. Налагаше се да задейства плана „Дълбок размисъл“. Да се отдалечи от проблема и да го огледа от всички възможни страни и ъгли.
Седна по турски на леглото и се съсредоточи, вперила поглед в карминената азалия, която вехнеше на перваза на прозореца, единствен спомен от витрините в „Хародс“, и се отдаде на нади шодана, йога практика, която засилва паметта и прояснява ума чрез алтернативно дишане. Един преподавател от „Сейнт Мартинс“ им я показа, за да могат да се съсредоточават в работата си. Нади шодана я изпълваше с лъчиста енергия, изостряше прозорливостта й, достатъчно бе да диша и всичко се проясняваше.
Освен дишането си бе изградила и стратегия на мислене.
Винаги тръгваше от един основен принцип: аз съм Ортанс Кортес, единствена и неповторима, изключителна, интелигентна, смела, блестяща, сластна, зашеметяваща, поразителна. Оттам нататък формулираше проблема по най-ясния възможен начин.
Днес темата за размисъл беше: защо Гари Уорд не бе предупредил Ортанс Кортес, че взема самолета за Ню Йорк?
Как ли се казва червеят, нагризал ябълката?
Прехвърли през ума си няколко предположения.
1. Бил е шашнат от гледката на Шърли и Оливър в леглото… Връщал се е от Шотландия. Сигурно нещата са се оплескали, иначе щеше да й разкаже. Нямаше да устои, нямаше да пази радостта за себе си, тя щеше да блика отвсякъде. Щеше да й каже, guess what? Имам баща. Висок, красив, луд от щастие, че ме вижда, заедно се наливахме с бира и ми подари килт с цветовете на клана. Щеше да стане от леглото, да намъкне семейната поличка и от радост да затанцува жига на отвратителния килим с жълто слънце и звезди. А той не бе облякъл никакъв килт, не се бе мятал по килима, тоест не бе имал нищо за разказване, нямаше никакви зън-зън, не проехтяха звуци от обои, не се чуха писъци на гайди.