Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

— Щастлива ли си?

Тя прошепна „да“, пламна от смущение и го последва, когато той се отлепи от колоната.

Стигнаха до базиликата. Искаше й се да я поведе за ръка, но той очевидно държеше на етикета и вървеше на почетно разстояние. Не искаше да я компрометира с неуместни жестове.

Седнаха на стъпалата, за да се насладят на слънцето, което потъваше зад хоризонта.

— Тази вечер залязва в двайсет и един и дванайсет — каза Дьониз, понеже бе прочела във вестника колонката за ефемеридите.

— А, така ли… — отвърна Шавал, внимавайки лактите им да не се докосват, — откъде знаете тези неща?

— Аз съм учена жена — отговори тя, изчервявайки се. — Обожавам цифрите… Мога да ви издекламирам таблицата за умножение наопаки и да пресмятам всякакви числа наум. Дори спечелих едно състезание, организирано от „Люстюкрю“, макаронените изделия.

— И каква беше наградата?

— Пътуване до Порто Навало. Отидох заедно с родителите ми. Толкова се радвах да им подаря едно пътуване. Беше чудесно! Познавате ли пристанището Порто Навало и залива Морбиан? Намира се на сто и двайсет километра от Нант, на сто и трийсет от Кемпер и на четиристотин и шейсет от Париж.

— Не, никога не съм ходил там.

И не мога да понасям крясъците на чайките и миризмата на водорасли, отвърна той наум с гримаса на отвращение.

В такъв случай бихме могли да отидем там за сватбеното ни пътешествие, помисли Дьониз Тромпет, изчервявайки се отново. Ще се наслаждаваме на залеза над залива, а платноходките ще се прибират в пристанището. Белите платна ще се спускат, надиплени, ветроходците с жълтите мушами ще маневрират с кормилото и ще затварят люковете. Топлият морски бриз ще гали потръпващите ни вратове. Той ще ме притисне до себе си със силната си ръка, шепнейки, да не вземеш да полетиш! Ще ме погледне със сериозно изражение и аз ще се гушна в него, простенвайки от удоволствие.