Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Той въздъхна.
— Най-напред ни устроиха засада при „Свети Хоудрунд“; преди да попаднем в капана, нападателите убиха обитателите на това свято място. Нападнахме ги, но те избягаха, тъй като ни попречи внезапно разразила се буря.
— Това не съм го чувал — обади се Девазалес от Набан; гледаше замислено Исгримнур. — Кой ви направи засада край манастира?
— Не знам — отвърна възмутеният Исгримнур. — Не можахме да хванем нито един пленник, макар да изпратихме доста от тях по мразовития път към ада. Някои приличаха на римърсгардци. Тогава мислех, че са наемници — сега не съм сигурен, че е така. Един мой роднина падна в битката.
— Второ, докато лагерувахме недалеч на север от Чука, ни нападнаха гадните букени, огромна орда, и то в открито поле — продължи херцогът. — Атакуваха цял въоръжен лагер! И тях отблъснахме, но дадохме много жертви… Хани, Тринин, Утий от Сийгард…
— Букени? — Трудно беше да се прецени дали Девазалес свъси вежди от учудване, или с презрение. — Да не искаш да ми кажеш, че хората ти са били нападнати от дребосъците от приказките, херцог Исгримнур?
— Приказки на юг, може би — подсмихна се Айнскалдир от мястото си. — Приказки за изнежените дворци на Набан; за нас на север са си съвсем истински и държим секирите си наточени.
Барон Девазалес настръхна, но преди да успее да отвърне разгневено, Саймън усети помръдване до себе си и чу звънък глас.
— И на север, и на юг има колкото щеш неразбиране и незнание — обади се Бинабик, изправен върху стола си, с ръка върху рамото на Саймън. — Букените, копачите, не копаят бърлогите си много по-южно от северната граница на Еркинланд, но онова, което е късмет за населяващите по-южните райони, не бива да се смята за универсална истина.
Девазалес зяпна от изумление, а и не само той.
— А това да не е един от самите букени, дошъл като пратеник в Еркинланд? Сега вече видях всичко под слънцето и ще умра щастлив!
— Ако съм най-чудноватото нещо, което ще видите, преди да е свършила годината… — започна Бинабик, но го прекъсна Айнскалдир, който скочи от мястото си и застана до сащисания Исгримнур.
— По-лошо и от букен! — изръмжа той. — Това е трол — адско изчадие! — Опита се да се измъкне от възпиращата го ръка на херцога. — Какво прави този крадец на бебета тук?
— Повече добрини от теб, тлъст брадат идиот! — викна Бинабик.
Настъпи всеобщо надвикване и объркване. Саймън хвана трола през кръста, тъй като дребосъкът се беше навел толкова напред, че имаше опасност да се катурне върху оплесканата с вино маса. Най-накрая Джосуа успя да извиси глас над крясъците и призова всички да се усмирят.
— В името на кръвта на Ейдон, няма да търпя това! Мъже ли сте, или деца? Исгримнур, Бинабик от Ийканук е тук по моя покана. Ако твоят човек не зачита правилата в моята зала, може да изпита гостоприемството на някоя килия в крепостта! Искам извинение!
Принцът се приведе напред като готов за атака ястреб и Саймън, който дърпаше Бинабик за елека, беше поразен от приликата му с починалия Върховен крал. Ето това беше истинският Джосуа!
Исгримнур сведе глава.
— Прося извинение за своя васал, Джосуа. Твърде темпераментен е и не познава правилата на благовъзпитаното поведение.
Римърът изгледа свирепо Айнскалдир, който мърмореше нещо в брадата си със забити в пода очи.
— Нашият народ и тролите са отколешни врагове — обясни херцогът.
— Тролите от Ийканук не са ничии врагове — отвърна повече от надменно Бинабик. — Именно римърите толкова се плашат от огромните ни размери и сила, че ни нападат навсякъде, където ни зърнат — дори в залата на принц Джосуа.
— Достатъчно. — Джосуа махна с ръка. — Не сме се събрали да раздухваме стари омрази. Бинабик, ще дойде и твоят ред да се изкажеш. Исгримнур, не си свършил разказа си.
Девазалес се окашля.
— Нека кажа само едно нещо, принце. — Той се обърна към Исгримнур. — Изправен пред мъника от… Ийканук?… Мога по-лесно да повярвам на историята ти за букените. Прости думите ми на съмнение, херцоже.
Свъсеното лице на Исгримнур поомекна.
— Не отваряй дума, бароне — измърмори той. — Вече забравих, както съм сигурен, че и вие забравихте глупостите на Айнскалдир.