Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Мъчно ще е — рече Джийн. — Не иска да ни вижда, докато не свършим нещо сериозно в негова полза… а ако го свършим, може да тласнем нещата дотам, че вече да не сме му нужни. Ще изядем ножа, а не противоотровата. Или… ако се опре до това, той ще извади ножа…
— Джийн, не искам да слушам такива приказки — сряза го тя. — Не говори за това.
— Но не можем да го отричаме, любов моя.
— Не вярвам в това! — заяви тя. — Не вярвам. Винаги има как да нападнеш или да избягаш. Така е тук, в морето. — Езри се претърколи върху него и го целуна. — Казах ти да не се предаваш, Джийн Танен, а пък характерно за мен е, че успявам да се наложа.
— Богове! — възкликна Джийн. — Как съм живял, преди да те срещна?
— Тъжно, бедно и нещастно — отвърна тя. — Аз правя всичко много по-хубаво. Затова боговете са ме пратили тук. А сега стига си хленчил и ми кажи нещо приятно!
— Нещо приятно?
— Да, тъпоумнико. Чувала съм, че другите влюбени понякога си говорят приятни неща, когато са сами…
— Да, но с теб това си е жива смърт, нали?
— Би могло. Чакай да си намеря сабята…
— Езри! — Той внезапно заговори сериозно. — Виж… след като всичко това, със Страгос и така нататък, свърши, ние с Леоканто може да станем… много богати. Ако другата ни работа в Тал Верар мине добре.
— Не „ако“, а „когато“ — поправи го тя.
— Добре де — съгласи се той. — Когато мине… ти наистина би могла да дойдеш с нас. Ние с Лео поговорихме за това. Не е нужно да избираш един или друг живот, Езри. Можеш просто да… излезеш малко в почивка. Всички ние.
— Тоест как?
— Можем да купим яхта — обясни Джийн. — Във Вел Вирацо има едно място… частната марина, където всички тузове си държат лодките и шлеповете. Обикновено имат по няколко за продан, ако имаш няколкостотин солария на ръка, каквито са нашите намерения. И без това трябва да ходим във Вел Вирацо, за да… да си довършим работата. За два дни могат да ни подготвят лодка и после… да се помоткаме малко! Да се носим по течението. Да си правим кефа. Да се престорим за известно време на безполезни благородници.
— Значи после да се върнем към всичко това?
— Когато си поискаш — отвърна Джийн. — Нека е, както искаш ти. Ти винаги успяваш да се наложиш, нали?
— Да поживея на яхта с тебе и Леоканто — рече Езри. — Джийн, не се обиждай, ти за сухоземен ставаш, но той по свое собствено признание не би могъл да прекара и обувка през локва пикня…
— А защо, смяташ, те вземаме и тебе, а?
— Е, все щях да се досетя, че е и заради това. — И тя стратегически премести ръцете си на по-интересно място.
— А, така си е — отвърна той, — но тебе можем да те направим и нещо като почетен капитан…
— Може ли аз да кръстя лодката?
— То пък все едно щеше да позволиш на някой друг!
— Добре — прошепна Езри. — Щом планът е такъв, значи е такъв. Ще го направим.
— Ти сериозно ли…
— По дяволите! — сопна се тя. — Само с плячката от Салон Курбо, като се върнем на Островите на призрачните ветрове, целият екипаж може да не изтрезнява с месеци!
Доста време няма да потрябвам на Замира. — Целунаха се. — Половин година. — Отново се целунаха. — Може би година-две.
— Винаги има как да нападнеш — повтори Джийн между целувките. — И да избягаш.
— Разбира се — прошепна Езри. — Дръж се здраво и рано или късно непременно ще намериш онова, което търсиш.
11
Джафрим Роданов крачеше по квартердека на „Владетелят на ужаса“ в сребристо оранжевите лъчи на зората. Плаваха на север запад, вятърът духаше отдясно на борд и се намираха на около четирийсет мили югозападно от Тал Верар. Вълните бяха пет-шест стъпки високи.
Тал Верар. На половин ден плаване от града, който бяха избягвали като колония на болни от кожопукница от седем години насам. Домът на флота, която, разгневена, можеше да смачка дори и неговия „Владетел“. В тези води нямаше истинска свобода, а само бледа илюзия. Тлъсти търговски кораби, които той не можеше да пипне; богат град, който никога не би могъл да оплячкоса. Но и с това се живееше. Велико беше, стига само да им останеха свободата и плячката в южните морета.
— Капитане. — Идрена излезе на палубата с нащърбената си глинена чаша подсилен с ракия сутрешен чай в ръка. — Не искам да ти развалям прекрасното утро…
— Ако имах по-голяма нужда от целуване на задника, отколкото от управляване на кораба, щях тебе да викна първа.