Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Благодаря ти за това, капитан Дракаша. А сега… Знам, че обсъдихме истинските ми бойни умения, но повечето от екипажа вероятно още ме мислят за някакъв човекоубиец. Аз… май искам да кажа, че…
— Искаш да си там, където е най-напечено?
— Да.
— Така си и мислех, че ще поискаш. Вече съм ти определила мястото. И хич не си въобразявай, че ще минеш лесно.
Тя се дръпна от парапета и се провикна:
— Утгар!
— Ест, капитане?
— Донеси ми дълбоководен лот и замери дълбочината!
Локи вдигна въпросително вежди и тя додаде:
— Трябва да знам колко е дълбока водата под краката ни. Така ще разбера за колко време котвата ще падне на дъното.
— Защо ви е да хвърляте котва?
— По този въпрос трябва да изчакаш и ще се смаеш. Заедно с Роданов, надявам се… но много искам.
— Капитане! — провикна се Утгар малко по-късно. — Под нас са почти деветдесет клафтера вода!
— Така — каза тя. — Равел, знам, че в момента не си на вахта, но беше достатъчно неразумен да се домъкнеш тук и да привлечеш внимание към себе си. Вземай двама Сини и качете няколко бурета бира от трюма. Опитайте да не вдигате шум заради спящите Червени. След около час ще извикам всички на палубата, а не е разумно да пращаш хора на патаклама с пресъхнали гърла.
— С най-голямо удоволствие, капитане. Значи след час? Според теб кога ще бъдем…
— Имам намерение да вляза в битка преди пладне. Има само един начин да победиш, когато те преследва някой по-голям и по-як от тебе. Обърни се рязко, избий му зъбите и се надявай, че боговете те обичат.
4
— Всички на палубата! — провикна се Езри за последен път. — Всички в средата на палубата! Безделници и мързели, на палубата! Ако ваши другари по вахта са още долу, домъкнете ги сами!
Джийн стоеше пред събралата се тълпа и чакаше Дракаша да си каже думата. Беше застанала на парапета, а зад нея стояха Езри, Утгар, Мумчанс, Гуилем и Треган. Учената изглеждаше твърде подразнена от това, че нещо толкова банално като смъртоносна битка между корабите оправдаваше намесата в утвърдените й навици.
— Слушайте ме добре! — извика Дракаша. — Корабът, който идва към нас, е „Владетелят на ужаса“. Капитан Роданов се е противопоставил на задачата ни в тези води и е изминал дълъг път, за да се бие с нас.
— Не можем да се бием срещу толкова много хора! — провикна се някой в тълпата.
— Нямаме никакъв избор. Те идват към нас, за да ни вземат на абордаж, независимо дали това ни харесва.
— Ами ако той преследва само теб? — запита един моряк, когото Джийн не разпозна. Чест му правеше, че също стоеше най-отпред и Дракаша и нейните офицери го виждаха. — Ако те предадем, ще си спестим страшна битка. Тука не сме във флотата и имам право да обичам живота си, както…
Джабрил разбута тълпата зад мъжа и го фрасна под кръста. Мъжът се загърчи и се строполи на палубата.
— Ние не знаем дали Роданов иска само Дракаша! — кресна той. — Аз няма да чакам на парапета със свален брич някой да ми цунка кура! Повечето от вас знаят също като мен, че щом капитан се бие с капитан, не е удобно да оставиш и двете версии на историята да стигнат до Порт Продигал!
— Чакай, Джабрил! — Замира изтича надолу по стълбите на квартердека, отиде при пишман прагматика и му помогна да седне. После застана пред събрания си екипаж на една ръка разстояние от първия ред. — Басрин е прав за едно. Тук не сме във флотата и вие наистина имате право да обичате живота си. Не съм ви императрица, по дяволите. Ако някой иска да се опита да ме предаде на Роданов, ето ме. Това е вашият шанс. Желаещи?
Никой от тълпата не излезе отпред. Дракаша вдигна Басрин на крака и го погледна в очите.
— Можеш да вземеш най-малката лодка — рече му тя. — Ти и всички останали, които искат да ти помогнат. Или да останеш.
— Ох, по дяволите! — изпъшка той. — Извинявай, капитане. Май… май бих предпочел да живея като страхливец, отколкото да умра като глупак.
— Оскари! — нареди Дракаша. — Като приключим тук, събери хора и бързо спуснете малката лодка на вода! Който иска да тръгне с Басрин, това ви давам. Ако Роданов победи, рискувайте. Ако победя аз… помислете си: сушата е поне на петдесет мили оттук и няма да бъдете допуснати обратно на борда.
Мъжът кимна и с това се приключи. Дракаша го пусна и той навлезе, залитайки, в тълпата, като се държеше за кръста и избягваше свирепите погледи, устремени към него.
— Слушайте! — продължи Дракаша. — Днес морето не ни е приятел, а кучият му син захапва по-здраво водата от нас. Ако побегнем в която и да било посока, това няма да ни спечели повече от няколко часа. Ако ще се разправяме на разстояние една целувка, възнамерявам аз да установя правилата за ухажване.