Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Капитанът и нейният лейтенант стояха на хакборда и се взираха в едва видимото бяло квадратче, което бележеше къде на хоризонта се намира преследвачът им. Локи изчакваше заедно с Джийн няколко крачки по-нататък, до десния парапет. Дракаша бе извъртяла кораба няколко румба на кръг и плаваха на запад-северозапад, а вятърът им духаше отдясно на борд — според нея най-добрата посока на вятъра за „Орхидеята“. Локи знаеше, че поемат риск — ако преследвачът им беше по-бързият, те можеха да му пресекат курса и срещата да дойде много По-скоро, отколкото ако той следваше кърмата им. Бедата беше там, че подобно преследване на север нямаше да трае дълго — безбрежното море се ширеше само на запад.
— Не съм убедена, че набираме преднина, капитане — рече Делмастро след няколко минути мълчание.
— Аз също. Да му се не види и бурното море! Щом е тримачтов, сигурно е достатъчно тежък, че да набере повече скорост!
— Капитане! — Викът от гротмачтата беше още по-настоятелен от обикновено. — Капитане, той не изостава, и… Капитане, ще ме прощавате, но май най-добре да дойдете сама да видите.
— Какво да видя?
— Ако не съм си изгубила ума, значи съм виждала този кораб и преди! — извика жената от поста. — Готова съм да се закълна! Още един чифт очи ще са ми добре дошли.
— Аз ще погледна — обади се Делмастро. — Нещо против да взема любимия ти далекоглед?
— Ха си го изпуснала, ха ще предоставя каютата ти на Паоло и Косета.
Локи наблюдаваше как Делмастро се покатери след малко на гротмачтата, въоръжена със Замирината гордост и радост, шедьовър на верарската оптика, облицован с обработена с алхимични вещества кожа. След още няколко минути викът й достигна до палубата:
— Капитане, това е „Владетелят на ужаса“!
— Какво? Дел, съвсем сигурна ли си?
— Виждала съм го достатъчно често, нали?
— И аз се качвам!
Щом Замира скочи на вантите на гротмачтата, Локи и Джийн се спогледаха. Сред екипажа на палубата се надигнаха мърморене и ругатни. Около десетина зарязаха задълженията си и отидоха на кърмата, изпружили шии, за да съзрат платното на юг. Щом Дракаша и Делмастро се върнаха на квартердека, те тревожно се разпръснаха. И двете жени бяха навъсени.
— Значи е той? — попита Локи.
— Той е — потвърди Дракаша. — И ако ни търси от много време, значи е отплавал скоро след нас.
— Е… Той би могъл да носи вест например, нали?
— Не. — Дракаша свали шапката си и прокара нервно длан по плитките си. — Той се противопостави на този план най-силно на капитанския съвет. Няма да плава толкова дълго и толкова надалече и да рискува кораба си на една плюнка разстояние от Тал Верар заради някаква си вест. Боя се, че се налага да отсрочим предишния си разговор, Равел. Въпросът се отлага, докато не се убедим, че в края на деня този кораб все още ще е на вода.
3
Локи се взираше над белите хребети във „Владетелят на ужаса“, който се бе показал над хоризонта и вървеше право към тях като игла към магнит. Беше десетият утринен час и напредъкът на Роданов се забелязваше с просто око.
Замира затвори далекогледа и се извърна от парапета на хакборда, откъдето наблюдаваше същото това явление.
— Капитане, трябва да има нещо… — предположи Делмастро. — Ако успеем да го задържим на разстояние, докато се стъмни…
— Тогава ще имаме избор, да. Но само пряко преследване може да ни спечели достатъчно време, а ако побегнем на север, ще стигнем брега далеч преди свечеряване. Да не споменаваме, че неговият кораб е току-що потегнат, а на нас отдавна ни е време. Простата истина е, че вече сме загубили гонитбата.
Дракаша и Делмастро се умълчаха, а после Езри се прокашля.
— Ами, аз да почна да подготвям нещата, а?
— Най-добре. Остави Червената вахта да поспи, доколкото може, ако някой от тях още спи.
Делмастро кимна, хвана Джийн за ръкава на туниката и го дръпна с нея към товарния люк на главната палуба.
— Имаш намерение да се биеш — рече Локи.
— Нямам друг избор, освен да се бия. И ти също, ако искаш да доживееш до вечеря. Роданов разполага с двойно повече хора от нас. Разбираш каква бъркотия се задава.
— И ако тя е повече или по-малко по моя вина, съжалявам, капитане…
— Стига глупости, Равел. Аз няма да преразгледам решението си да ти помогна, което значи, че и никой друг не може. Това е дело на Страгос, а не твое. Плановете му, по един или друг начин, щяха да ни поставят натясно.