Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Екипажът й безшумно заслиза в яхтата въоръжени и с брони, и изглеждаха съвсем не на място натъпкани в крехкия и покрит с дърворезба плавателен съд. Замира преброи четирийсет и двама и прецени, че лодката не можеше да побере повече — хората клечаха на палубата, тъпчеха се в каютата и бяха се хванали за всичките весла. Щяха да стигнат — почти две трети от екипажа щеше да нанесе основния удар на брега, а останалата една трета щеше да нападне корабите в пристанището от „Орхидеята“.
Тя махна на Утгар, застъпил на последното си дежурство. Той се ухили и се запъти да започне последните приготовления.
Гребците на Замира изкараха яхтата иззад „Орхидеята“, точно след кърмата й завиха ляво на борд и се насочиха право към брега. Зад него се виждаха сградите и етажните градини на богатата долчинка, наредени като ястия преди гощавка.
— Кой ще положи финалния щрих? — попита Замира.
Един от моряците й разгъна червено копринено знаме и започна да го връзва за въжето за вимпели, окачено на мачтата.
— Така. — Замира коленичи на носа и нагласи по навик колана си. — Налягай на веслата! Закарайте ни до тоя бряг.
Докато яхтата пореше временно спокойните води на залива, Замира забеляза, че няколкото фигурки върху близките скали най-сетне се разтревожиха. Един-двама побягнаха към града — изглежда, щяха да пристигнат точно когато Замира очакваше да усети пясъчния плаж под краката си.
— Готово! — провикна се тя. — Развейте червеното знаме и нека музиката засвири!
Щом аленият флаг се стрелна нагоре по въжето и заплющя във вятъра, всички Орхидеи на яхтата нададоха дивашки нечленоразделен вик. Крясъците им отекнаха из цялото пристанище, предрешените Орхидеи на кея започнаха да вадят оръжия. Всички, които се виждаха по скалите, вече тичаха към града, а сабите на Замира засияха на слънцето, щом ги извади, готови за бой.
Това бе самото въплъщение на прекрасна утрин.
9
— Абсолютно необходимо ли беше да опоскате Салон Курбо до шушка? — попита Страгос.
Локи и Джийн седяха в кабинета на Архонта сред лекото, безшумно пърхане на стотиците му механични насекоми. Вероятно беше само заради сенките в мъждиво осветената стая, но на Локи му се струваше, че бръчките на Страгосовото лице са се вдълбали, откакто го видя за последно.
— Някаква особена привързаност ли лелеете към това място?
— Не заради самия мен, Ламора… Просто бях останал под явното впечатление, че ще съсредоточите дейността си на кораб в близост до Тал Верар.
— Салон Курбо, общо взето, се смята за разположено в близост до…
— То кораб ли е, Ламора?
— В пристанището имаше кораби…
— Разполагам с проклетите числа, докладвани ми от моите агенти! — Той забоде два пръста в един пергаментов лист. — Две фелуки — потопени. Четирийсет и шест яхти, шлепове за развлечения и по-малки лодки изгорени или потопени. Сто и осемнайсет роби откраднати. Деветнайсет души от личната стража на графиня Салджеска — убити, шестнайсет ранени. Огромното мнозинство от именията и вилите за гости в Салон Курбо — изгорени, градините — унищожени. Арената й — изтърбушена. Разнообразни щети и загуби на стойност над деветдесет и пет хиляди солария според първоначалната оценка. Комай единственото, което сте пропуснали, са няколко работилници и резиденцията на самата графиня Салджеска!
Локи се ухили самодоволно. Така го бяха предвидили — след като най-важните гости на Салджеска избягаха в подобното на крепост нейно имение и се барикадираха вътре заедно с оцелелите войници, нападението над дома щеше да е безплодно. Орхидеите щяха да бъдат избити под стените. Но след като единствената им съпротива се залости най-горе в долината, екипажът на Дракаша бе свободен да вилнее повече от час — оплячкосваше и палеше на поразия. В нападението бяха изгубили едва четирима души.
Що се отнася до работилниците, да, Локи специално помоли да не закачат района около семейното предприятие на Бомонден.
— Нямахме време да опустошим всичко — обясни той. — И сега, след като Салон Курбо е кажи-речи съсипано, някои от занаятчиите могат да решат да се установят в Тал Верар. Тук долу е по-сигурно, с вас и вашата войска, нали?