Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Към четвъртия следобеден час те най-сетне успяха да изпишат и „да“-то на „Наслада“. Делмастро, Дракаша и Насрин ги издигнаха на квартердека, жадни и обгорели от слънцето. След като изгълтаха предложените им халби с хладка вода от буретата, Дракаша им кимна да я последват в каютата й.
— Снощи се справихте добре — похвали ги тя. — Добре свършено и всяващо хубавичко объркване. Не се и съмнявам, че Архонтът доста ще се ядоса.
— Доста бих платил да съм муха на стената в някоя талверарска кръчма през идните няколко дни — заяви Локи.
— Но това ме накара и да се замисля над общата ни стратегия.
— Която е?
— Ти ми каза, че капитанът и екипажът на кеча не били верарци — това ще понамали въздействието на разказа им. Ще възникнат въпроси дали са достойни за доверие. Невежи сплетни и слухове.
— Да…
— И така стореното току-що от нас ще загние — завърши Замира. — Ще приказват за това, ще възникнат догадки и много ще ядоса Страгос, но няма да предизвика паника, нито ще изкара верарците на бунт на улицата, за да може да се застъпи за тях. В известен смисъл, като наше първо пиратско дело в негова полза, работата е попретупана.
— Обиждаш ни на професионална гордост! — възкликна Джийн.
— И себе си също! Но помислете си… Може би имаме нужда от цяла върволица подобни попретупани нападения.
— Звучи ми така, сякаш обяснението за това ще е презабавно — отбеляза Локи.
— Днес следобед Дел ми каза, че вие двамата възлагате надеждите си за спасение на личния алхимик на Страгос — да си осигурите по някакъв начин съдействието му чрез частно предложение.
— Горе-долу е вярно — призна Локи. — Тъкмо в това отношение снощното ни посещение в Мон Магистерия не мина много добре.
— Значи очевидно трябва да ви дадем още един шанс да се запознаете с този алхимик — рече Дракаша. — Тоест приемливо основание да посетите Мон Магистерия, и то скоро. Добрите малки слуги, които жадуват да чуят мнението на господаря си за хода на тяхната работа.
— Ахххх! — въздъхна Локи. — И ако той иска да ни навика, то със сигурност поне ще ни пусне да си поприказваме.
— Точно така. И затова трябва да извършим… нещо ярко. Нещо поразително, нещо, което е неоспорим искрен израз на това, че влагаме всичките си усилия за полза на Страгос. Но… то не може да заплашва пряко Тал Верар. Не до такава степен, че Страгос да го сметне за полезна стъпка в предначертаната от него посока.
— Хммм — проточи Джийн. — Поразително. Ярко. И да не заплашва. Не съм твърде убеден, че тези схващания се съчетават добре с пиратството.
— Коста, много странно си ме зяпнал — забеляза Дракаша.
— Нещо хрумна ли ти, или съм те оставила днеска прекалено дълго на слънце?
— Поразително, ярко и да не заплашва пряко Тал Верар — прошепна Локи. — Богове! Капитан Дракаша, ще ми окажете ли честта да се съгласите с едно скромно предложение…
7
Тази сутрин, на двайсет и пети Аурим, планината Азар бе спокойна, а небето над Салон Курбо — синьо като речните дълбини и неомърсено от сивия дим на вулкана. Поредната мека зима по северния бряг на Пиринчено море в климат, по-надежден и от верарски часовников механизъм.
— Идат нови тузове — отбеляза Зоран, началник на помощниците на кея от сутрешната смяна!
— Ама чакай, ние не играем на карти — отвърна по-младият му помощник Гиати, загледан в пристанището.
— Не карти бе, идиот, а тузове. Земевладелци и търбуховладелци. — Зоран пооправи масленозеления си плащ и го изтръска. Как му се искаше да се отърве от проклетата филцова шапка на графиня Салджеска! Правеше го по-висок, но главата му непрекъснато се потеше и потта му влизаше в очите.
Под естествените скални стени на пристанището Салон Курбо един величествен бриг, двумачтов и с тъмен корпус от вещерско дърво, току-що се бе присъединил към двете лашейнски фелуки, закотвени в кроткото море. От новопристигналия се отдели голяма лодка и заплава към пристана. В нея се возеха четирима-петима благородници, а дузина гребци налягаха веслата.
Щом лодката спря на кея, Гиати се наведе и заразвива въжето от единия кол. Вързаха носа, Зоран застана отстрани, поклони се и протегна ръка на първата млада жена, станала от мястото си.
— Добре дошли в Салон Курбо — поздрави той. — Как ви наричат и за кого да съобщим?
Ниското момиче, необичайно мускулесто за жена с нейното обществено положение, пое ръката му и се усмихна чаровно. Беше облечена с горскозелен жакет над няколко подхождащи му по цвят поли на волани. Цветът доста отиваше на къдравата й кестенява коса. Ала носеше доста по-малко грим и бижута от очакваното. Недотам богата роднина на собственика на кораба?