Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Как можете да си уплътните така времето в подобно нападение, когато усилията ви, насочени към основната ми цел, са толкова повърхностни?
— Възразявам…
— Едно нападение на Орин Равел — благодаря ти за него, прочее — в нощта на феста, срещу иридански кеч, нает от луд особняк. Известия за още две нападения, и двете в близост до Салон Курбо, едното предвождано от Равел, а другото — от неизвестния „Капитан де ла Мастрон“. Да не би Дракаша да се бои да признае собствените си заслуги?
— Опитваме се да изградим впечатлението за многобройни пирати в действие…
— Опитвате се да изчерпите търпението ми. Нито сте откраднали големи товари, нито сте горили кораби в морето, дори моряци не сте убивали! Задоволявате се с пари и преносими ценни стоки, унижавате и плашите пленниците си, повреждате корабите им, ала нищо повече, и изчезвате.
— Не можем да се обременим с по-тежък товар, предстоят ни много скиталчества.
— На мен ми се струва, че ви предстоят доста убийства — заяви Страгос. — Сега градът по-скоро се развлича, отколкото се плаши. Аз продължавам да падам в очите на обществото заради аферата с Равел, но малцина се боят, че това развилняло се… хулиганство наистина не вещае нищо добро за верарската търговия. Дори оплячкосването на Салон Курбо не предизвика тревога. Скорошните ви нападения създават впечатлението, че се боите да приближите отново града, че безопасността на водите е ненакърнена. — Страгос ги изгледа сърдито и тогава продължи: — Ако в момента купувах стока от търговец, нямаше да съм доволен от качеството й.
— Разликата, разбира се, е в това, че когато меря нови жакети, да речем, аз не тровя шивача си, докато уцели дължината на ръкавите…
— Животът и съдбините ми са заложени на карта. — Страгос стана от стола си. — Както и вашите, и зависят от вашия успех. Трябват ми касапи, не шутове! Нападнете кораби пред градските стени, така че да се вижда. Изколете екипажите им. Вземете им товара или го изгорете — дойде време за сериозни дела. Това и само това ще разтресе града из основи.
— И не се връщайте — продължи той, като наблягаше на всяка дума, — докато не сте пролели кръв в тези води. Докато не сте се превърнали в напаст.
— Тъй да бъде — съгласи се Локи. — Още една глътка от противоотровата…
— Не.
— Ако желаете да работим с пълна увереност…
— Ще издържите — възрази Страгос. — Като мариновани яйца в буркан. Откакто взехте последната доза, не са минали и две седмици. Още шест нищо няма да ви заплашва.
— Но… Почакайте, Архонте! — намеси се Джийн тъкмо когато той се готвеше да напусне. — Само още едно нещо! Когато пристигнахме в града в нощта на феста, отново ни нападнаха.
Страгос присви очи.
— Същите убийци като преди?
— Ако искате да кажете също толкова тайнствени, да, така смятаме — отвърна Джийн. — Причакваха ни на пристанището след посещението ни при Рекин. Ако някой им е подсказал, че сме в града, много бързо са действали, по дяволите.
— А единственото място, на което се отбихме, преди да отидем в Златните стъпала, е тук — додаде Локи.
— Моите хора нямат нищо общо с това — възрази Страгос. — В действителност за пръв път чувам.
— Оставихме подир нас четири трупа — осведоми го Джийн.
— Не е кой знае какво. След феста стражите намериха близо трийсет мъртъвци из целия град. Винаги стават караници и кражби, които да ги подсигурят. — Страгос въздъхна. — Очевидно аз нямам пръст в тази работа и нямам какво повече да ви кажа по въпроса. Предполагам, че оттук ще се върнете направо на кораба.
— По най-бързия начин — увери го Локи. — И възможно най-далече от островите.
— Усложненията, породени от някое предишно злодеяние, са се завърнали, за да ви впримчат — заключи Страгос. — Тръгвайте сега. Никаква противоотрова и никакви съвети повече. Ще си удължите отново отсрочката само след като пратите уплашени търговци на прага ми да ми се молят за помощ, защото отвъд пристанищата дебне смъртта. Вървете и си свършете работата.
И той се завъртя на пети и излезе, без да каже дума повече. Миг по-късно отряд Очи излезе през главния вход и зачака.
— Их, да му се не види! — възкликна Джийн.
10
— Ще пипнем копелето! — закани се Езри в леглото още същата нощ. „Отровната орхидея“, сега под името „Меркуриал“, газеше бурното море около двайсет мили югоизточно от Тал Верар. Двамата се бяха вкопчили един в друг и се лашкаха напред-назад в хамака.