Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Той върна далекогледа на Идрена и се подготви да слезе долу по вантите.
— Курс право към кораба, хвърлете наметалата, извадете оръжията. Поне това можем да й дадем в последната в живота й битка.
Петнайсета глава
Между братя
1
— Жером знае ли за какво ме молиш?
— Не.
Локи стоеше на хакборда до Дракаша, сгушен до нея, за да не чуе никой разговора им. Беше около седмия утринен час и слънцето се издигаше в безоблачния небесен купол. Вятърът духаше от изток, отдясно и малко откъм кърмата. Морето започваше да се разбунва.
— И според теб…
— Да, наистина смятам, че мога да говоря и за двама ни — довърши мисълта й Локи. — Няма друг избор. Няма да видим отново Страгос, освен ако не изпълним исканията му. А ако бъдем откровени, ако ти изпълниш исканията му, вече няма да сме му от никаква полза. Време е да покажем на тоя копелдак как действахме в Камор.
— Мислех, че специалитетът ви са безчестните хитрини.
— Освен това съм доста сръчен в опирането на остриета в гърлата на хора и навикването им — допълни Локи.
— Но ако поискаш нова среща, след като потопим няколко кораба за него, не мислиш ли, че той ще е готов за предателство? Особено в двореца, гъмжащ от войници?
— Трябва само да се приближа до него — обясни Локи. — Няма да се преструвам, че бих могъл да пробия стена от стражи, но от една педя и с добър стилет аз съм ръката на самата Аза Гуила.
— Значи ще го вземете за заложник?
— Просто. Ясно. И сполучливо, надявам се. Ако мога да измъкна от него противоотрова или да сключа сделка с аптекаря му, може би ще успея да го уплаша до полусмърт.
— И честно вярваш, че си обмислил всичко?
— Капитан Дракаша, не можех да спя от тези мисли! Защо според теб дойдох да те търся тук?
— Ами…
— Капитане! — Постовият на гротмачтата махаше към палубата. — Някой ни преследва!
— Как така?
— Кораб на около три румба ляво на борд на хоризонта. Изникна съвсем внезапно. Плаваше горе-долу на запад и се насочи право към нас.
— Остър поглед — похвали Дракаша постовия. — Продължавай да ме осведомяваш. Утгар!
— Ест, капитане!
— Удвои постовете на всички мачти! Ей там, на палубата! Подгответе се за промяна на курса! На въжетата! Изчакайте командата ми!
— Сериозни неприятности ли, капитане?
— Вероятно не — отвърна Дракаша. — Дори и Страгос да е размислил от вчера и да е решил да ни преследва, верарски военен кораб не би дошъл от онази посока.
— Да се надяваме.
— Да. Затова ние самите ще си променим курса, бавно и славно. Ако смяната на курса им е невинна, ще ни подминат весело. — Тя прочисти гърло. — Рулеви, завърти към северозапад-север, сръчно! Утгар! Подготви реите за вятър откъм десния борд!
— Ест, капитане!
„Отровната орхидея“ бавно се завъртя ляво на борд и накрая се насочи почти на северозапад. Силният вятър вееше по квартердека, почти в лицето на Локи. На юг му се привиждаха миниатюрни платна — от палубата корпусът на кораба все още не се виждаше.
Малко по-късно се разнесе вик:
— Капитане! Той завъртя пет-шест румба ляво на борд! Пак ни преследва!
— Ние му се падаме дясно на борд — рече Дракаша. — Той се опитва да ни настигне. Но това е необяснимо. — Тя щракна с пръсти. — Чакай. Може да е капер и преследва наградата за главата ми.
— Но как да ни познаят?
— Сигурно разполага с описание на „Орхидеята“ от екипажа на онзи кеч. Вижте, не можехме да се надяваме, че дълго ще предрешваме моето момиче. Тия нейни дъски от вещерско дърво твърде много бият на очи.
— И… какви неприятности ни чакат?
— Зависи от това кой е по-бързият. Ако корабът преследва награда, битката е неизгодна за нас. На борда му ще има опасни хора и никаква плячка. Затова, ако ние сме по-бързи, смятам да му се надупим и да му махнем за сбогом.
— Ами ако не е?
— Какво?
— Битката. Ако не е неизгодна.
— Капитане! — провикна се един от постовите по мачтите. — Тримачтов е!
— Става все по-добре и по-добре — въздъхна Дракаша. — Върви да събудиш Езри и Жером.
2
— Кутсуз — заяви Делмастро. — Проклет кутсуз.
— Само за тях, ако стане така, както искам — рече Дракаша.