Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Простете, госпожо, но трябва да зная за кого да съобщя. — Тя стъпи сигурно на кея и той пусна ръката й. За негова изненада тя не пусна неговата и само с едно плавно движение застана плътно пред него, опряла в сгъвката на слабините му заплашителната тежест на кинжал от закалена стомана. Той изпъшка.
— Тежковъоръжени пирати, деветдесет и осем на брой — съобщи жената. — Ха си изпищял или си се опитал да се съпротивляваш, и ще се превърнеш изненадващо в евнух.
— Спокойно! — продължи Делмастро, когато Локи изведе Джийн, Стрева, Джабрил и Големия Конар на кея. — Тук всички сме приятели. Просто богато семейство, дошло да посети прелестното ви селце. Град. Нещо си там. — Тя все така държеше ножа между себе си и стария помощник и нямаше как някой да го види от по-далече от няколко стъпки. Конар пое по-младия — прегърна го през рамо, все едно се познаваха, и измърмори в ухото му нещо, от което завалията пребледня като платно.
Бавно и внимателно всички Орхидеи се качиха на кея. В центъра на групата облечените с няколко пласта изящни одежди се опитваха да не вдигат много шум, накичени с цял арсенал дрънчащи оръжия под мантиите и фустите. Предположението, че помощниците няма да забележат сабите и брадвите, затъкнати в поясите на гребците, бе твърде самонадеяно.
— Пристигнахме значи — отбеляза Локи.
— Изглежда приятно местенце — додаде Джийн.
— Външността несъмнено е измамна. А сега да изчакаме капитанът да даде начало.
8
— Извинете? Извинете, господине?
Замира Дракаша, сама на най-малката лодка на „Орхидеята“, гледаше отегчения страж зад богато украсения планшир на яхтата, закотвена най-близо до кораба. Яхтата беше дълга около петнайсет крачки и беше с една мачта и по четири гребла от всяка страна. Сега греблата бяха вдигнати и стърчаха като криле на препарирана птица на поставка. Зад мачтата, към кърмата, имаше подобие на палатка, чиито копринени стени леко се ветрееха. Тази палатка отделяше стража от континента.
Стражът присви очи и се вторачи в нея. Замира носеше плътна, безформена жълта рокля, почти роба. Беше оставила шапката си в каютата и махнала украшенията и панделките от косата си.
— Какво искаш?
— Господарката ми нареди да туря в ред кораба, докато тя се забавлява на брега — обясни Замира. — Трябва да преместя няколко тежести и се чудех дали не бих могла да ви помоля за помощ.
— Искаш да дойда там и да ти бъда муле?
— Ако бъдете така любезен.
— А ти… ти какво си готова да ми дадеш в замяна?
— Ами че да поднеса най-сърдечните си благодарности на боговете за добротата ви — отвърна Замира. — Или може би да ви сваря чай?
— Имаш ли каюта там?
— Да, господарката ми е така любезна…
— Няколко минути насаме с тебе и тая твоя уста, и с удоволствие ще ти преместя простотиите.
— Колко… Колко непристойно! Господарката ми ще…
— Коя ти е господарката?
— Бъдещата господарка Езриан де ла Мастрон от Никора…
— Никора? Ха! Все едно на някого му пука! Я се разкарай.
И стражът й обърна гръб, като се кискаше.
— Е, тъй да е — въздъхна Замира. — Знам кога не ме искат.
Тя посегна и махна сиво-кафявото покривало от дъното на лодката, точно пред краката й. Под него се показа най-тежкият арбалет от арсенала на „Отровната орхидея“, зареден със стоманена стрела с шипове, дълга колкото от лакътя до рамото й.
— А мен просто не ме е грижа.
Стражът несъмнено се стресна от внезапната поява две секунди по-късно на стрела от арбалет, забита в гръдната му кост. Замира се почуди дали е имал време да се замисли откъде ли му е дошло, преди да се строполи. Горната и долната половина на гръбнака му вече не си говореха.
Замира изхлузи жълтата рокля презглава и я метна отзад в лодката. Под нея носеше жилетката си от елдерглас, лека туника и брич, ботуши и чифт фино изработени кожени предпазители на ръцете. Коланът за мечове беше опасан на кръста й, празен. Тя бръкна под пейката, извади сабите си и ги пъхна в ножниците, после върза лодката си за яхтата и махна на Насрин, застанал на носа на „Орхидеята“. Двама от екипажа прескочиха парапета и се гмурнаха във водата.
Минута по-късно плувците вече бяха до нея. Замира им помогна да излязат от водата и ги прати на единия чифт весла. После извади щифтовете и освободи веригата на котвата. Нямаше смисъл да губят време, за да я вдигат. С двамата моряци на веслата и Замира на руля им отне само няколко минути да преместят яхтата зад „Отровната орхидея“.