Приключенията на Казанова

— Не са я разбили, а аз я отворих — това е мой дълг.

— Такъв дълг може да има един нехранимайко, но не и един почтен съдържател.

Възмутен от подобна подлост аз реших, че трябва да се намеся в работата. С нощната шапчица върху главата влязох и поясних на господина всички подробности по това безпокойство. Смеейки се, той ми отговори, че първо, въобще не могло да се знае, дали лицето, което лежи с него в леглото е жена, понеже са го виждали само облечено като офицер; второ, никой не може да го принуди да дава сметка за това, дали тя е негова жена или негова любовница, ако се приеме, че лицето е изобщо жена.

— Впрочем — продължи той, — аз съм решен да не дам нито един талер, за да уредя тази история; не ще напусна леглото си, преди вратата ми да бъде отново затворена. Щом се облека, ще ви покажа едно красиво развитие на комедията: ще изгоня цялата банда безделници със саблени удари.

Аз се огледах и видях в единия ъгъл на стаята сабя и едно унгарско облекло, което изглеждаше като униформа. Попитах го дали е офицер.

— Името и положението си съм записал в книгата за посетителите, която се води от съдържателя — отговори той.

Учуден от дързостта на съдържателя, запитах последния и той призна, че това е истина.

— Обидата, която сте нанесли на офицера, скъпо ще ви струва, господин съдържателю!

Вместо отговор той ми се изсмя в лицето. Ядосан, задето един простак се осмелява да ми се подиграва, аз се запалих по тази работа и попитах офицера, дали има в мен доверие да ми даде паспорта си за няколко минути.

— Аз притежавам два и мога да ви поверя единия.

При тези думи той извади паспорта от портфейла си и ми го предаде. Оказа се, че е подписан от кардинал Албани. Офицерът беше капитан в един унгарски полк на императрицата и кралицата153. Той идваше от Рим за Парма, за да предаде на господин Дютийьо, първия министър на инфанта, херцога на Парма, депеши от кардинал Алесандро Албани. В този момент в стаята влезе, проклинайки високо, един дангалак и ме помоли да кажа на господина да се разбере с хората, защото той искал да замине и не може да чака повече.

— Кой сте вие?

Той ми отговори, че бил коларят, с който капитанът трябвало да отпътува.

Сега видях, че се касаеше за една предварително скроена работа и помолих офицера да я предостави на мен, аз ще я доведа с чест докрай.

— Направете всичко, както обичате — отговори той.

Аз се обърнах към коларя и му казах:

— Донесете куфара на господин капитана; ще ви се плати.

Щом куфарът беше в стаята, извадих осем цехини от кесията си и му ги дадох, след като получих разписка на името на капитана, който говореше само немски, унгарски и латински.

Коларят си отиде и заедно с него изчезнаха съвсем смаяни и полицаите, с изключение на двама, които останаха в залата.

— Господин капитан — казах на унгареца, — желаете ли, моля, да останете до завръщането ми в леглото си? Аз отивам при епископа, за да му изложа работата и да му обясня, че ви дължи удовлетворение. Впрочем генерал Спада е в Чезена й…