Съдбовният кораб [bg]

Миг преди върхът да докосне плътта му, морският бик се извъртя на крака и изрева. Рейн моментално разбра, че е сбъркал в преценката си относно темперамента на съществата. Копието, което бе прицелил във врата на животното, потъна дълбоко зад рамото му. От ноздрите на бика запръска кръв — беше пронизал дроба на жертвата си. Вкопчи се здраво в копието и се опита да го забие по-надълбоко, докато цялото стадо се размърдваше във внезапна дейност.

С рев животното се завъртя, за да се изправи срещу него. Рейн беше повлечен заедно с копието си, краката му се влачеха по пясъка. Едва успя да задържи хватката си върху подострения кол. Сега изглеждаше толкова ефективно, колкото шепа маргаритки, но беше единственото оръжие, което имаше. За една крачка успя да прибере крака под себе си. Използва тласъка си, за да натисне копието по-надълбоко. Животното изрева повторно, от устата му, както и от ноздрите, започна да блика кръв. Щеше да спечели. Можеше да усети през дръжката на копието как силата на съществото намалява.

Тогава друг морски бик успя да захапе плаща му и подкоси краката му. Рейн изпусна хватката си върху копието и докато падаше, раненото животно се обърна към него. Големите му, притъпени бивни изведнъж вече изглеждаха остри и мощни, щом се хвърли към Рейн с широко разтворени челюсти. Той се извъртя от обсега на атаката, но движението уви наметалото му около него. С усилие измъкна заострения кол от пленилия го плат, а после отдръпна крака си от изщракващата паст. Опита се да се изправи, но другото животно все още стискаше края на плаща му. То размаха глава наляво-надясно и събори Рейн на колене. Още морски бикове се приближаваха бързо. Рейн се опита да се освободи от наметалото си и да избяга, но връзките му се противяха. Някак бе успял да изгуби заострения си кол. Друго животно го блъсна с глава и го запрати връз бика, който продължаваше да стиска наметката му. Улови за кратко гледката на жертвата си, която се просна мъртва на пясъка. Това сега не му беше от особена полза.

Пронизителното ки-и-и на Тинтаглия разцепи зимното небе. Без да пуска наметалото му, животното, което го държеше, извъртя глава, за да се взре в небето. Миг по-късно цялото стадо препускаше в галоп към водата. Рейн беше повлечен с тях, наметалото му се бе закачило за бивните на морския бик.

Драцената удари животното и Рейн си помисли, че вратът му ще се прекърши. Двамата се захлъзгаха заедно по пясъка, морският бик квичеше с невероятна пронизителност, докато челюстите на Тинтаглия се сключваха около врата му. С едно захапване тя отдели наполовина главата от дебелите му рамене. Главата, която все още стискаше плаща на Рейн в захапката си, се килна от едната страна на потрепващото под задните крака на Тинтаглия тяло. Замаян, той пропълзя към него и освободи наметката си от бивните му.

— Моя! — изрева Тинтаглия, като заплашително стрелна главата си към него. — Моят улов! Моята храна! Махни се от нея.