![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
— О, Господи мили — прошепна Глори, когато застана зад гиганта. — Виж… ръцете ѝ.
Джош ги видя и потръпна. Целите бяха подути и покрити със засъхнала черна кръв и пръст. Наранените ѝ пръсти бяха заприличали на криви нокти. В дланта на дясната ѝ ръка имаше кожена кесия, а в лявата ѝ длан лежеше едно-единствено изсъхнало царевично зърно, изцапано с пръст и кръв.
— О, Господи… Суон…
— Тя мъртва ли е, мамо? — попита Арън, но Глори не му отговори. Момчето пристъпи крачка напред. — Тя не е мъртва, господине! Ощипи я и ще я събудиш!
Джош докосна китката ѝ. Усети слаб пулс, но не беше кой знае каква надежда. От ъгълчето на окото му се отдели сълза и падна върху лицето ѝ.
Суон си пое рязко въздух и бавно го изпусна под формата на стон. Тялото ѝ затрепери, докато се измъкваше от място, което беше много тъмно и студено.
— Суон? Чуваш ли ме?
Някакъв глас — приглушен и далечен — ѝ говореше. Май го познаваше. Ръцете я боляха… о, само как я боляха.
— Джош?
Гласът не беше нищо повече от шепот, но сърцето на гиганта подскочи в гърдите му.
— Да, скъпа. Джош е. Просто лежи спокойно сега, ще те отведем на топло. — Той стана с момичето в ръце и се обърна към надрания и изтощен кон. — На теб също ще ти намеря топло място. Хайде, Муле. — Конят се изправи с усилие на крака и го последва.
Арън видя багетата на Суон в снега и я взе. С нея побутна изпълнен от любопитство единия от мъртвите рисове с втория врат и главата, които растяха на корема му, след което побягна след Джош и майка си.
Суон се опита да отвори окото си. Имаше чувството, че някой е сложил капак отгоре му. Гъста течност течеше от ъгълчето му и така я изгаряше, че се наложи да прехапе устна, за да не се разплаче. Другото око, отдавна затворено, пулсираше в орбитата си. Тя вдигна ръка, за да докосне лицето си, но пръстите ѝ не искаха да ѝ се подчинят.
Джош я чу да шепне нещо.
— Почти стигнахме, скъпа. Само още няколко минути. Дръж се. — Той знаеше, че Суон се беше доближила до смъртта тук навън… и може би все още не беше излязла от опасност. Тя заговори отново и този път я разбра, но попита: — Какво?
— Окото ми — отговори му, като се опитваше да говори бавно, но гласът ѝ трепереше. — Джош… ослепях.
60
Легнала на своето легло от листа, Сестрата усети раздвижване до себе си. Събуди се и сграбчи като менгеме нечия китка.
Тя принадлежеше на коленичилия Робин Оукс, чиято дълга кестенява коса беше пълна с пера и кости, а очите му грееха. Цветовете на стъкления пръстен пулсираха върху кокалестото му лице. Той беше отворил чантата ѝ и се опитваше да извади пръстена от нея. Двамата се гледаха в очите за няколко секунди и накрая Сестрата каза:
— Не. — Тя сложи другата си ръка върху пръстена и младежът я остави да го вземе.
— Не се ядосвай — каза Робин. — Не съм го счупил.
— Благодаря на Бога за това. Кой ти каза, че можеш да ровиш в чантата ми?
— Не ровех. Просто гледах какво има в нея. Нищо не е станало. — Костите на Сестрата изпукаха, когато се изправи в седнало положение. През входа на пещерата влизаше мрачна дневна светлина. Повечето от младите разбойници още спяха, но две момчета деряха два малки трупа — зайци?, катерици? — а друго нареждаше клони, за да запали сутрешния огън. В задната част на пещерата Хю спеше до своя пациент, а Пол върху легло от листа.
— Това е важно за мен — сподели Сестрата. — Нямаш представа колко важно. Просто го остави, става ли?
— Майната му — отвърна Робин и се изправи. — Прибирах проклетото нещо обратно и смятах да ти кажа за Суон и големия тип. Но забрави, госпожо. — Тръгна към приятеля си Бъки.
На Сестрата ѝ бяха необходими няколко секунди, за да осмисли казаното от младия мъж.
— Суон. Суон и големия тип.
Не беше казала на никое от тези хлапета за съновиденията си. Не беше казвала нищо за думата „суон“ и отпечатъците от длани, прогорени в ствола на дървото с цветовете. Как тогава Робии Оукс знаеше… освен ако и той не беше сънебродил?
— Почакай! — изкрещя тя. Гласът ѝ проехтя като камбана в пещерата. Пол и Хю бяха извадени от сънищата си. Повечето от момчетата също се събудиха и посегнаха към пистолетите и копията си. Робин спря на място.