![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
Морис намери дома си празен. Както беше предложил, жена му бе отпътувала за Канзас при родителите си. Той й бе казал, че няма смисъл тя и децата да си седят вкъщи и да се чудят какво става с него. Сега Морис съжаляваше за решението си. Той се нуждаеше от прегръдка, имаше нужда да види децата си. По-малко от минута след като отключи вратата, вече се бе уловил за телефона. Жена му вече знаеше какво се бе случило с кораба му, но не беше казала на децата. Необходими му бяха две минути, за да я увери, че наистина е добре, че си е вкъщи и че не е ранен. След това слушалката взеха децата и той разбра, че няма как да успеят да се върнат у дома. Всички самолети или превозваха войници и припаси зад океана, или пък за полетите нямаше места чак до средата на август. Ед реши, че няма смисъл да кара семейството си да измине с кола пътя от Салинас до Канзас Сити, за да чака някой да се откаже да лети. Сбогуването беше трудно.
Онова, което последва, беше още по-трудно. Командир Едуард Морис облече бялата си парадна униформа и извади от портмонето си списъка на семействата на загиналите членове от екипажа си, на които трябваше да се обади. Всички те бяха получили официално съобщение, но едно от задълженията му като капитан беше да ги посети лично. Вдовицата на старпома му живееше само на половин миля от дома на Морис. Той си спомни, че старшият помощник беше добър човек, който имаше барбекю в задния си двор. Колко съботи и недели беше изкарал в задния му двор, гледайки как пържолите цвърчат върху въглените? Какво щеше да каже на жена му сега? Какво щеше да каже на останалите вдовици? Какво щеше да каже на децата на загиналите?
Морис отиде до колата си, чийто номер FF-1094 сякаш му се подиграваше. Не всеки човек имаше възможността да носи със себе си своя провал. Повечето хора имаха щастието да го оставят зад себе си. Докато палеше двигателя, Морис си помисли дали някога щеше да може да спи, без да се страхува, че отново ще преживее онзи момент от мостика на кораба си.
За първи път Едуардс успя да победи сержанта си в собствената му игра. Въпреки твърденията си, че е експерт с въдицата, Смит не успя да улови нищо за един час и с отвращение подаде въдицата на Майк. Само след десет минути Едуардс успя да улови двукилограмова пъстърва.
— И това ако не е гадост — изръмжа Смит.
Изминаването на последните десет километра им беше отнело единадесет часа. Оказа се, че единственият път, който трябваше да пресекат, е доста оживен. На всеки няколко минути на юг или на север по него преминаваше някакво превозно средство. Руснаците използваха този път като основно средство за придвижване към северния бряг на Исландия. Едуардс и хората му останаха скрити между скалите на поле от лава в продължение на шест часа, изчаквайки момента, в който щяха да могат да преминат необезпокоявани през пътя. На два пъти забелязаха хеликоптери Ми-24 да патрулират из района, но нито един от тях не се приближи твърде много до групата. Те не видяха пешеходни патрули и Едуардс заключи, че тази част от острова беше твърде голяма и съветските войски не можеха да я контролират ефективно. Тогава той извади съветската карта и разгледа внимателно нанесените върху нея бележки. Съветските сили бяха концентрирани в простиращата се от север към юг дъга на полуостров Рейкявик. Той беше предал тази информация в Шотландия, като цели десет минути бе обяснявал руските символи върху картата.
Привечер движението намаля и те успяха да прекосят пътя тичешком. Озоваха се в местност, изпълнена с езера и потоци. Едуардс реши, че това е достатъчно. Групата трябваше да почине отново и да се опита да налови риба, за да се нахрани. Следващата отсечка от прехода им преминаваше далеч от населените места.
Автоматът и снаряжението му лежаха до една скала, покрити с камуфлажното му яке. Вигдис беше с него. Тя не се бе отделила от лейтенанта цял ден. Смит и пехотинците му си бяха намерили местенца, на които да се поотпуснат малко, докато лейтенантът им свърши трудната работа.
Всички местни буболечки бяха излезли навън през този ден. Пуловерът не позволяваше на повечето от тях да стигнат до кожата му, но лицето му беше незащитено. Едуардс се опита да не им обръща внимание. Множество буболечки бяха попаднали във водата на потока и пъстървите се опитваха да ги излапат. Всеки път, когато забележеше раздвижване във водата, той хвърляше стръвта към него. Въдицата отново се огъна.