Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Махнал си брадата — каза тя.
Съвсем несъзнателно бе изрекла тези думи на езика на Зеландониите. Измина миг, докато той схвана разликата и не можа да се сдържи да не се усмихне. Не беше чувал родния си език дълго време. Усмивката му я окуражи и и хрумна една мисъл.
— Тъкмо се канех да пояздя Уини и си мислех, че някой трябва да приучи Рейсър да носи на гърба си ездач. Защо не дойдеш с мен и не опиташ да го пояздиш? Денят е съвсем подходящ. Снегът почти се е стопил, покарва нова трева, а земята още не е съвсем корава, в случай че някой се изтърси — каза тя, избързвайки преди да е станало нещо, което отново да го отдалечи от нея.
— Ъ-ъ… не знам — поколеба се Джондалар. — Мислех, че ще искаш първа да го обяздиш.
— Той е свикнал с теб, Джондалар, и независимо кой ще го язди пръв, добре е да има двама души. Един, за да го успокоява, докато другият го яха.
— Мисля, че си права — каза той намръщен. Не знаеше дали да тръгне из степите с нея, но не можеше да измисли извинение, за да откаже, а много му се яздеше. — Ако наистина искаш, мисля, че бих могъл да дойда.
— Ще отида да взема юздата и повода, които ти му измайстори — каза Айла и се втурна в пристройката, за да не му даде възможност да промени решението си. — Защо не ги поведеш нагоре по склона?
Той започна да се колебае, но тя изчезна преди да успее да се откаже. Извика конете и пое нагоре към широката равнина. Айла ги настигна, когато бяха наближили билото. Беше взела раница и мях с вода, както и сбруя и юзда. Когато стигнаха степите, Айла поведе Уини, към една бабуна, която беше използвала и преди, когато позволяваше на някои от обитателите на бивака, особено на по-малките, до яздят кобилата. С обигран подскок се метна на гърба на сламеножълтата кобила.
— Качвай се зад мен, Джондалар. Можем да я яздим двамата.
— Да я яздим и двамата!? — възкликна той, обзет от паника. Не беше предвиждал двойна езда с Айла и вече беше готов да се омете.
— Само докато намерим подходящ равен участък. Тук не можем да опитваме. Рейсър би могъл да попадне в овраг или да се свлече по склона — обясни тя.
Той се усети като в клопка. Та как можеше да каже, че не иска да язди, седнал зад нея, на кратко разстояние. Отиде при бабуната и внимателно яхна кобилата, като гледаше да е по-назад и да не се допира до Айла. Щом се качи, тя даде знак на Уини да препусне в бърз тръс.
Нямаше как да го предотврати. Колкото и да се стараеше, друсането на коня го караше постоянно да се свлича към нея. Усети топлината на тялото и през дрехите, лекия, приятен аромат на сушен цвят, който тя използваше за миене, смесен с познатата му женска миризма. С всяка стъпка на коня той усещаше как краката, ханшът и гърбът и се притискат към тялото му и как мъжествеността му набъбва. Главата му се замая и той едва се сдържаше да не целуне врата и, да не се пресегне и хване налетите и стегнати гърди.
Защо се съгласи? Защо не и отказа? Какво значение имаше дали изобщо някога щеше да язди Рейсър? Никога нямаше да яздят заедно. Беше чул какво говорят хората: Айла и Ранек възнамеряваха да обявят своето Обещание на Пролетния фестивал и после той щеше да поеме дългия път към дома.
Айла даде знак на Уини да спре.
— Джондалар, какво ще кажеш за този хубав равен участък пред нас?
— Да, отличен е — веднага отговори той, после преметна крак и скочи от коня.
Айла се смъкна от другата страна на кобилата. Дишането и бе учестено, лицето и бе пламнало, очите и блестяха. Беше вдишвала дълбоко мъжкия му аромат, беше се стапяла в топлината на тялото му и потръпвала, усещайки горещата му и твърда мъжественост. „Защо толкова бързаше да се отдели от мен? Защо не ме иска? Защо не ме обича вече?“
Застанали от двете страни на кобилата, те се опитаха да се овладеят. Айла свирна на Рейсър по начин, различен от този, с който сигнализираше на Уини и след като го потупа, почеса и му поприказва, беше отново готова да застане лице с лице срещу Джондалар.
— Искаш ли да му сложиш юздата на главата? — попита го тя, водейки младия жребец към купчина едри кости, които беше забелязала.
— Не знам. Ти какво би направила? — попита той, също овладял се, и започна да се вълнува от предстоящата езда с младия жребец.
— Никога не съм използвала нищо, за да управлявам Уини, освен тялото си, но Рейсър е свикнал да го насочват с юзди. Мисля, че бих ги използвала — заключи тя.
Нахлузиха му хамута. Предугаждайки нещо, той стана по-плашлив и те започнаха да го потупват и милват, за да го успокоят. Струпаха купчинка от няколко мамутски кокала, за да има на какво да стъпи Джондалар, когато яха жребеца и след това го доведоха до нея. По предложение на Айла той разтри врата, гърба и краката му, облегна се на него, почеса го и го помилва, за да може младият кон напълно да свикне с него.