Господарят на хаоса

Ранд разгъна пергамента на масата и затисна двата му края с лампите.

— Тя е ето тук. — Оказа се, че това е карта, отсечка на река Елдар и може би около по петдесет мили от двете й страни. Имаше една изрисувана със синьо мастило стрелка, сочеща към гората. Под стрелката беше изписано „Салидар“. Ранд почука в източния край на картата. — Тук има едно голямо сечище. Както виждаш, най-близкото село е на почти двадесет мили на север. Ще поставя Портал през това сечище за теб и Бандата.

Мат успя да прикрие трепването си с широка усмивка.

— Виж, щом трябва да бъда аз, защо да не бъда само аз? Направи си прага до този Салидар. Ще я метна на коня и… — И какво? Щеше ли Ранд да направи Праг и от Салидар до Кемлин? За езда разстоянието от Елдар до Кемлин беше твърде голямо. Твърде дълъг път с една надменна благородничка и една айилка за компания в добавка.

— Бандата, Мат — сряза го Ранд. — Ти и цялата Банда! — Той вдиша дълго и тонът му се поуспокои. Лицето му обаче не изгуби строгостта си, очите му продължаваха да горят в треска. Мат почти беше склонен да повярва, че се е поболял. — В Салидар има Айез Седай, Мат. Не знам колко са — стотици, както чух, но няма да се изненадам, ако се окажат не повече от петдесет. Както ми обикалят из Кулата, целички и чистички, съмнявам се, че ще видиш там повече. Смятам да те задържа два-три дни настрана, за да разберат, че идваш. Няма смисъл да ги стряскаш — може да си помислят, че е атака на Белите плащове. Те са бунтовнички против Елайда и вероятно са достатъчно наплашени, та да те чуят като заявиш, че Елейн трябва да бъде коронясана в Кемлин, и да я пуснат. Ако решиш, че можем да им се доверим, предложи им закрилата си. И моята — смята се, че са на моята страна, и засега може би дори ще се зарадват на моята закрила. После придружи Елейн — и толкова Айез Седай, колкото пожелаят да тръгнат с теб — през Алтара и Муранди до Кемлин. Развей знамената ми, обяви какво правиш и не мисля, че алтарците и мурандийците ще ти създадат много неприятности, не и докато не спираш да се придвижваш. Ако се натъкнеш по пътя си на Заклети в Дракона, подбери и тях. Повечето от тях сигурно ще се окажат най-обикновени разбойници, ако не ги овържа скоро — чух вече някои слухове, но ще ги привлечеш, ако развееш знамената ми. — Внезапната му усмивка разкри зъбите му, но не докосна очите му. — Колко много врабци с един камък, а, Мат? Преминаваш през Алтара и Муранди с шест хиляди души, завличаш след себе си Заклетите в Дракона и можеш да ми осигуриш две държави.