Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Сатанински строфи
Сатанински строфи - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сатанински строфи

Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:

Романът на британския писател от индийски произход Салман Рушди „Сатанински строфи“, издаден през 1988 г., е написан в стилистиката на магическия реализъм. Названието произлиза от апокрифна част на Корана, описана от Ибн Ицхак в първата биография на Пророка Мохамед. Автентичността на този фрагмент се оспорва от историците на исляма.
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
1 ... 239 240 241 242 243 244 245 246 247 248
Перейти на страницу:

Сутрешните вестници бяха по-малко двусмислени за последната роля на Фаришта. ФАРИШТА Е ЗАПОДОЗРЯН, ИЗБЯГВА.

— Връщам се в Скендъл Пойнт — каза Салахудин на Зини, която, разбирайки погрешно това оттегляне в глъбините на собствения дух, се разпали:

— Мистър, по-добре е да решиш.

Тръгвайки си, той не знаеше как да я успокои, как да й обясни смазващото го чувство за вина, за отговорност: как да й каже, че тези убийства бяха черните цветя на семена, посети от него много отдавна?

— Просто трябва да помисля — каза той едва-едва, потвърждавайки подозренията й. — Само ден или два.

— Салад баба — каза тя рязко, — трябва да ти го кажа, човече. Страхотно време си избрал, наистина.

* * *

През нощта след участието в човешката верига Салахудин Чамчауала гледаше през прозореца на детската си спалня нощните форми на Арабско море, когато Кастурба почука настойчиво на вратата му.

— Един човек е тук, за да се види с теб — каза тя, почти просъсквайки думите, откровено уплашена.

Салахудин не беше видял никого да влиза през портата.

— През входа за прислугата — каза Кастурба в отговор на въпроса му. — И, баба, слушай, това е онзи Джебраил. Джебраил Фаришта, за когото вестниците казват… — гласът й се изгуби и тя загриза нервно ноктите на лявата си ръка.

— Къде е?

— Какво да правя, бях уплашена — изплака Кастурба. — Казах му в кабинета на баща ти, той само чака там. Може би е по-добре да не отиваш. Да се обадя ли на полицията? Бапуре334, такова нещо.

— Не. Не се обаждай. Аз ще ида да видя какво иска. Джебраил седеше на леглото на Ченгиз със старата лампа в ръце. Той носеше един мръсен бял тоалет от курта-паджама и приличаше на човек, който е спал на открито. Очите му бяха разфокусирани, без светлина, мъртви.

— Спуно — каза той уморено, махвайки с лампата по посока на едно кресло. — Чувствай се като у дома си.

— Изглеждаш ужасно — рискува Салахудин, изтръгвайки от другия мъж една далечна, цинична, чужда усмивка.

— Седни и млъкни, Спуно — каза Джебраил Фаришта. — Тук съм, за да ти разкажа една история.

Значи ти си бил, разбра Салахудин. Наистина си го направил: и двамата си ги убил. Но Джебраил беше опрял върховете на пръстите си и със затворени очи започна историята си — която беше също така краят на много истории — така:

Кан ма кая фи кадим аззаман…335
* * *

Беше и не беше така във време отдавна забравено.

Е, както и да е, стана горе-долу така:

Не мога да съм сигурен, защото когато дойдоха да се обадят, не бях на себе си, не, яр, изобщо не бях на себе си някои дни са тежки как да ти кажа какво нещо е болестта нещо като това но не мога да съм сигурен

Винаги една част от мен стои отвън крещейки не моля те недей но няма полза виждаш когато дойде болестта

Аз съм ангелът проклетият ангел на бога а тези дни е отмъщаващият ангел Гавриил отмъстителят винаги отмъщение защо

Не съм сигурен нещо подобно за престъплението да бъдеш човек

особено жена но не изключително хората трябва да плащат

Нещо подобно

Така той я доведе не искаше да направи нищо лошо сега го

зная той само искаше да се съберем нннне можеш ли да

видиш каза той тя още не те е зззабравила за нищо на света

и ти каза той все още си луд по нннея всички знаят всичко

което искаше беше ние да да да

Но аз чух строфи

Ти ме пипна Спуно,

Строфи

Розови ябълки лимонов пай сис буум ба

Обичам кафе обичам чай

Виолетките са сини розите червени спомняй си за мен когато

съм мъртъв мъртъв мъртъв

Такива неща

Не можах да ги извадя от тиквата си и тя се промени пред

очите ми наричах я как ли не курва такива неща и него че

зная за него

Сисодия развратник от някъде си зная какво искат да

ми се смеят в собствения ми дом нещо такова

Аз обичам масло аз обичам тост

Строфи Спуно как мислиш кой прави такива дяволски неща

Така призовах яростта на Бога насочих пръста си прострелях

го в сърцето но тя кучка мислех си кучка студена като лед

стоеше и чакаше просто чакаше и тогава не зная не мога да

бъда сигурен не бяхме сами

Нещо такова

Реха беше там носейки се на своя килим спомняш си я Спуно

спомняш си Реха на своя килим когато падахме и някой друг

вернуться

334

Възклицание, което най-точно отговаря на „Боже мой“.

вернуться

335

В старо време стана, каквото стана.

1 ... 239 240 241 242 243 244 245 246 247 248
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)