Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Тук е лечителят — пропя Салахудин, тракайки с малките шишенца, събуждайки баща си от сън.
— Лекарства — Ченгиз гримасничеше по детски, — Бърр, гадост, уух.
Тази нощ Салахудин накара Насрийн и Кастурба да спят удобно в собствените си легла, докато той бдеше над Ченгиз от един дюшек на пода. След среднощната си доза изозорбид умиращият мъж спа три часа и след това трябваше да отиде до тоалетната. Салахудин фактически го вдигна на крака и беше учуден от лекотата на Ченгиз. Той винаги е бил тежък мъж, но сега беше жив обяд за напредващите ракови клетки… В тоалетната Ченгиз отказа всякаква помощ.
— Той няма да те остави и едно нещо да свършиш — оплака се с любов Кастурба. — Какъвто си е плах човек.
По пътя обратно в леглото той се облягаше леко на ръката на Салахудин и се влачеше напред на плоски стъпала в стари износени домашни пантофи, докато останалата му коса стърчеше под смешни ъгли, а главата му бе протегната клюнообразно напред върху мършавия крехък врат. Салахудин внезапно закопня да вдигне стария човек, да го залюлее на ръце и да запее нежна утешителна песен. Вместо това той избъбри в този най-малко подходящ момент, молба за сдобряване.
— Абба, аз дойдох, защото не исках между нас повече да има недоразумения…
Шибан идиот! Да те направи дяволът на въглен, страхливецо белосан328. Посред проклетата нощ. И ако не е разбрал, че умира, тази малка реч пред смъртния одър със сигурност му е позволила да го направи. Ченгиз продължи да влачи крака, натискът върху ръката на сина му се увеличи съвсем слабо.
— Това вече няма значение — каза той. — Забравено е, каквото и да е било.
На сутринта Насрийн и Кастурба пристигнаха в чисти сарита, изглеждаха отпочинали и се оплакваха:
— Беше толкова ужасно да спим далече от него, че не мигнахме.
Те се хвърлиха върху Ченгиз и техните милувки бяха толкова нежни, че Салахудин изпита чувството, че шпионира интимни моменти, както се случи на сватбата на Мишал Суфян. Той тихо излезе от стаята, докато тримата любовници се прегръщаха, целуваха и плачеха.
Смъртта, великият факт, плетеше своята магия около къщата на Скендъл Пойнт. Салахудин й се предаде като всички останали, дори и Ченгиз, който през този втори ден често се усмихваше със старата си мошеническа усмивка, онази, която казваше: зная какво става, ще участвам, не мислете, че сте ме излъгали. Кастурба и Насрийн непрекъснато се суетяха над него, вчесвайки косата му, придумвайки го да яде и пие. Езикът му беше уголемен в устата, правеше думите му малко неясни и преглъщането трудно; той отказваше всичко влакнесто или жилаво, дори пилешките гърди, които беше обичал цял живот. Лъжица супа, картофено пюре, лъжичка яйчен крем. Бебешка храна. Когато сядаше изправен в леглото, Салахудин сядаше зад него: Ченгиз се облягаше на тялото на сина си, докато ядеше.
— Отворете къщата — изкомандва Ченгиз тази сутрин. — Искам да видя няколко усмихнати лица тук вместо вашите три навъсени сурати. Така след дълга пауза дойдоха хора: стари и млади, полузабравени братовчеди, чичовци, лели; неколцина приятели от старото време на националистическото движение, остарели в покер среброкоси джентълмени с ахкани329 и монокли, служители на различните фондации и филантропични организации, създадени преди години от Ченгиз, съперници-производители на селскостопански течности за пръскане и изкуствен тор. Истинско пликче с бонбони асорти, помисли си Салахудин; но също така се възхити как красиво се държеше всеки в присъствието на умиращия мъж: младите говореха задушевно с него за живота си, като че го уверяваха, че самият живот е непобедим, предлагайки му богатата утеха да бъде член на великата процесия на човешката раса, докато старите събуждаха миналото, така че той разбираше, че нищо не е забравено, нищо не е изгубено; че въпреки годините самоналожено уединение той оставаше свързан със света. Смъртта изтъкваше най-доброто у хората; беше добре да ти бъде показано — осъзна Салахудин, — че хората бяха и такива: внимателни, обичащи, дори благородни. Ние все още сме способни на възторг, мислеше той в празнично настроение; въпреки всичко ние все още можем да превъзхождаме. Една красива млада жена — на Салахудин му хрумна, че това сигурно беше негова племенница и той се почувства засрамен, че не знае името й — правеше моментални снимки с „Полароид“ на Ченгиз и неговите посетители и болният мъж много се забавляваше, кривейки се, след това целуваше многото предлагани бузи с една светлина в очите, която Салахудин определи като носталгия. Като празненство на рожден ден е, помисли той. Или: като Бдението над Финеган. Мъртвият отказва да легне и оставя на живите да се забавляват на воля.
328
„Макбет“, V действие. Прев. на В. Петров.
329
Дълги официални сака, носени от мюсюлманската аристокрация в края на века.