Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Винаги съм гледал на Джебраил като на положителна сила — каза той. — Актьор от малцинството, който играе роли от много религии и бива приеман. Ако е изгубил популярност, това е лош знак.
Два дни по-късно Салахудин Чамча прочете в неделните вестници, че един международен екип от алпинисти на път да опита изкачване на Скрития връх е пристигнал в Бомбай; и когато видя, че сред отбора е прочутата „Кралица на Еверест“ мис Алилуя Коун, той имаше странното усещане, че е преследван, усещане, че сенките от въображението му излизат в действителния свят, че съдбата придобива бавната, съдбоносна логика на сън.
Сега зная какво е призрак — помисли си той. — Недовършена работа, ето какво е.
Пребиваването на Али в Бомбай през следващите два дена започна да го занимава все повече и повече. Съзнанието му настояваше да прави странни връзки между например явното възстановяване на краката й и края на връзката й с Джебраил: сякаш той я беше осакатявал със своята ревнива любов. Неговото рационално съзнание знаеше, че всъщност проблемът с дюстабана предхождаше отношенията й с Джебраил, но той беше навлязъл в странно мечтателно настроение и изглеждаше глух за логиката. Какво в действителност правеше тук? Защо наистина беше дошла? Той стигна до убеждението, че някаква ужасна орис е предопределена от съдбата.
Зини, чиято работа в операционната, лекциите в университета и организирането на човешката верига не й оставяха сега никакво време за Салахудин и неговите настроения, погрешно смяташе съсредоточеното му мълчание като израз на съмнения — във връщането му в Бомбай, във въвличането му в политическа дейност от вид, който винаги му е бил омразен, в нея. За да прикрие страховете си, тя му говореше под формата на лекции.
— Ако си сериозен в отърсването си от своята чуждестранност, Салад баба, тогава не изпадай вместо нея в някаква безкоренна забрава. О’кей? Ние всички сме тук. Всички сме точно пред теб. Ти наистина трябва да направиш един опит да се запознаеш като възрастен с това място, това време. Опитай се и прегърни този град такъв, какъвто е, не някакъв детски спомен, който едновременно те прави носталгичен и те разболява. Приближи го до себе си. Действително съществуващото място. Направи неговите грешки свои. Стани негово създание, принадлежи му.
Той кимаше отсъстващо и тя, мислейки, че той се готви да я напусне отново, се втурна навън с такава ярост, че го остави дълбоко учуден.
Дали да телефонира на Али? Беше ли й казал Джебраил за гласовете?
Дали да се опита да се срещне с Джебраил?
Нещо предстои да се случи, предупреждаваше вътрешният му глас. Ще се случи и не знаеш какво е и нищичко не можеш да промениш. О, да: ще е нещо лошо.
То се случи в деня на демонстрацията, която въпреки всички трудности мина с твърде голям успех. Съобщиха за няколко малки сблъсъка в района Мазагаон, но общо взето проявата беше дисциплинирана. Наблюдатели на КП(м) съобщиха за непрекъсната верига от мъже и жени, държащи се за ръце от единия до другия край на града, и Салахудин, стоейки между Зини и Бхупен на Мохамед Али Роуд, не можеше да отрече силата на гледката. Много хора във веригата бяха просълзени. Заповедта да се хванат за ръце беше дадена от организаторите — Сватилеха изпъкваше между тях, пътувайки в задната част на един джип с мегафон в ръката — точно в осем сутринта; един час по-късно, когато върховият трафик на града достигна своя клаксониращ връх, тълпата започна да се разпръсква. Обаче въпреки хилядите, взели участие в проявата, въпреки мирния й характер и положително послание образуването на човешката верига не беше показано по новините на Дордашан телевизия. Нито пък Всеиндийското радио съобщи за събитието. Мнозинството на подкрепящата правителството преса на местните езици също пропусна всякакво споменаване… Един всекидневник на английски език и един неделен вестник отпечатаха репортажи; това беше всичко. Зини, спомняйки си за отношението към веригата в Керала, беше предсказала това оглушително мълчание, докато тя и Салахудин вървяха пеш към вкъщи.
— Това е комунистическо шоу — обясни тя. — Така че официално не е събитие.
Какво беше обсебило заглавията на вечерните вестници?
Какво крещеше на читателите с огромни букви, докато на човешката верига не беше разрешен и шепот с дребен шрифт?
Тялото на уважавания филмов продуцент С. С. Сисодия било открито от домашната прислуга, лежащо в центъра на килима в дневната на апартамента на прочутия актьор мистър Джебраил Фаришта с дупка в сърцето. Мис Алилуя Коун намерила смъртта си в смятано за свързано с първия случай произшествие, падайки от покрива на небостъргача, от който няколко години по-рано мисис Реха Мерчант беше хвърлила децата и себе си върху цимента долу.