Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Този Джебраил Фаришта, който се завърна в Бомбай от Лондон, за да хване нишките на своята филмова кариера, не беше, по всеобщо съгласие, старият неустоим Джебраил.
— Мъжът изглежда дяволски склонен да поеме по пътя на самоубийството — обяви Джордж Миранда, който добре познаваше всички кинаджийски клюки. — Кой знае защо? Разправят, че е малко подивял, защото е бил нещастен в любовта.
Салахудин си сдържа устата затворена, но почувства лицето му да се сгорещява. Али Коун отказа да приеме обратно Джебраил след пожарите в Брикхол. По въпроса за прошката никой не беше помислил да се допита до невинната и тежко наранена Алилуя; отново направихме нейния живот периферен на нашия. Джебраил беше казал на Салахудин в един последен и малко напрегнат телефонен разговор, че се връща в Бомбай „с надеждата, че никога не трябва да я виждам отново през остатъка от живота си, нито теб или този проклет студен град“. И ето че сега беше тук и по думите на всички съсипваше живота си и на родна земя.
— Прави някакви странни филми — продължи Джордж. — А този път е трябвало да вложи собствените си пари. След два провала продуцентите бързо се измъкнаха. Така че ако и този потъне, той ще фалира, унищожен, фунтош.
Джебраил се беше заловил с един римейк на историята на Рама333 със съвременни дрехи, в който героите и героините бяха станали зли и покварени, вместо чисти и свободни от греха. Той беше един развратен, пиян Рама и лекомислен Сита, докато Равана, кралят на демоните, беше изобразен като почтен и честен човек.
— Джебраил играе Равана — обясни Джордж, омаян от ужас. — Изглежда, че нарочно се опитва да предизвика последен сблъсък с религиозните сектанти, знаейки, че не може да спечели, че ще бъде разкъсан на парчета.
Няколко членове от екипа вече се били оттеглили от снимките и давали огнени интервюта, обвинявайки Джебраил в „богохулство“, „сатанизъм“ и други провинения. Неговата последна любовница, Пимпле Билимория, беше видяна на корицата на „Кино-блиц“ да казва: „Беше като да целуваш дявола.“ Старият проблем на Джебраил със серния дъх явно се беше върнал усилен.
Неговото ексцентрично поведение било накарало езиците да мелят дори повече, отколкото за избора му на сюжет за филма.
— Някои дни е ласкавост и светлина — каза Джордж. — А друг път идва на работа като Господ Бог всемогъщи и наистина настоява хората да коленичат. Аз лично не вярвам, че филмът ще бъде завършен, освен ако и докато не се оправи с психическото си здраве, което аз откровено смятам за засегнато. Първо болестта му, след това самолетната катастрофа, след това нещастната любов: могат да бъдат разбрани проблемите на човека.
А имаше и по-злостни слухове: неговите данъчни далавери се разследвали; полицаи го били посетили, за да задават въпроси за смъртта на Реха Мерчант и съпругът на Реха, кралят на сачмените лагери, бил заплашил да „счупи всички кокали в тялото на копелето“, така че за няколко дни Джебраил е трябвало да бъде придружаван от телохранители, когато използвал асансьорите в Еверест Вилас; а най-лошото от всичко били намеците за нощните му посещения на градския район на червените фенери, където, както се твърдеше, често посещавал определени заведения на Форас Роуд, докато дада не го изхвърлили, защото жените били наранявани.
— Казват, че някои от тях били сериозно наранени — каза Джордж. — Че трябвало да бъдат платени големи подкупи. Не зная. Хората приказват какво ли не. Тази Пимпле рипна, разбира се, право при победителите. Мъжът, който мрази жените. Тя самата се изкарва звезда и femme fatale от цялата работа. Но има нещо не наред у Фаришта. Чух, че познаваш човека — завърши Джордж, поглеждайки Салахудин: който се изчерви.
— Не много добре. Само заради самолетната катастрофа и въобще.
Той беше смутен. Изглежда Джебраил не беше успял да избяга от вътрешните си демони. Той, Салахудин, беше повярвал — сега се оказа наивно, — че събитията по време на брикхолския пожар, когато Джебраил спаси живота му, донякъде ги бяха пречистили и двамата, бяха тласнали тези дяволи във всепоглъщащите пламъци; че фактически любовта беше показала, че може да прояви очовечаваща сила, толкова голяма, колкото тази на омразата; че достойнствата могат да преобразяват хората също толкова, колкото порока. Но нищо не беше вечно; излезе, че никое лечение не е завършено.
— Филмовата индустрия е пълна с ненормалници — разпалено казваше Сватилеха на Джордж. — Само се погледни, мистър.
Но Бхупен стана сериозен.
333
Рамаяна, букв. житейският път на Рама, най-древният индийски епос.