Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Това е Върховният съд със славата на шах Бано! — извика той, имайки предвид прословутия случай, в който под натиска на ислямски екстремисти съдът беше отсъдил, че плащането на алименти противоречи на волята на Аллах, правейки по такъв начин индийските закони по-реакционни, отколкото например тези на Пакистан. — Така че аз нямам голяма надежда.
Той засукваше безутешно восъчните краища на своя мустак. Новата му приятелка, една висока слаба бенгалка с къса коса, която Салахудин оприличи донякъде на Мишал Суфян, избра този момент, за да нападне Бхупен Ганди за публикуването на малко томче стихотворения за посещението му на „малкия храмов град“ Гагари в западните планински вериги. Стихотворенията били критикувани от десните индуисти; един изтъкнат южноиндийски професор обявил, че Бхупен „се лишил от правото да бъде наричан индийски поет“, но по мнението на младата жена, Сватилеха, Бхупен е бил прелъстен от религията в една опасна двойственост. С провиснала сива коса, сериозно, със сияещо лунообразно лице, Бхупен се защити:
— Казах, че единствените насаждения в Гагари са каменните богове, извадени от кариерите на хълмовете. Говорих за стада легенди, които освещават звънтенето на кравешки звънци, пасящи по склоновете. Това не са двойствени образи.
Сватилеха не беше убедена.
— Днес — настоя тя — нашите позиции трябва да са изказани с кристална яснота. Всички метафори са способни да бъдат изтълкувани превратно.
Тя предложи своята теория. Обществото е оркестрирано от онова, което тя наричаше великите наратори: история, икономика, етика. В Индия развитието на един корумпиран и затворен държавен апарат е „изключило народните маси от етическия проект“. В резултат те търсеха етическо удовлетворение в най-стария от всички наратори, който е религиозната вяра. „Но тези наратори са манипулирани от теокрацията и различните политически елементи по един напълно ретрограден начин“.
Бхупен каза:
— Ние не можем да отречем вездесъщността на вярата. Ако пишем така, че да предрешаваме, че подобна вяра е по някакъв начин заблуждение или неистина, тогава не сме ли виновни в елитизъм, в налагане на нашия мироглед на масите?
Сватилеха беше изпълнена с пренебрежение.
— Днес в Индия се очертават фронтовете — кресна тя. — Мирски срещу религиозен, светлината срещу мрака. По-добре да избереш на коя страна си.
Бхупен стана да си ходи ядосан. Зини го успокои.
— Не можем да си позволим схизми. Трябва да се изработи план.
Той отново седна и Сватилеха го целуна по бузата.
— Съжалявам — каза тя. — Твърде много университетско образование, винаги казва Джордж. Аз просто доказвах пример.
Бхупен, успокоен, се престори, че я боксира по носа; кризата отмина.
Бяха се срещнали, разбра сега Салахудин, за да обсъдят своя дял в една забележителна политическа демонстрация: образуването на човешка верига, простираща се от Входа към Индия332 до най-крайните северни предградия на града в подкрепа на „националната интеграция“. Комунистическата партия на Индия (марксисти) наскоро била организирала точно същата човешка верига в Керала с голям успех.
— Но — доказваше Джордж Миранда — тук в Бомбай ще бъде напълно различно нещо. В Керала КП (м) е на власт. Тук с тези копелета от Шив Сена на власт ние можем да очакваме всякакъв вид тормоз, от полицейски прегради до истински нападения на сганта върху части от веригата — особено когато преминава през крепостите на Сена в Мазагаон и както ще се наложи.
— Въпреки тези опасности — обясни Зини на Салахудин, подобни публични демонстрации бяха съществени. При нарастването на общностното насилие — и Меерут беше само най-скорошното от дълга поредица смъртоносни произшествия — беше наложително да не се позволи на силите на дезинтеграцията да си правят каквото искат. — Ние трябва да покажем, че действат и противоположни сили.
Салахудин беше малко развеселен от скоростта, с която животът му отново беше започнал да се променя. Аз да взимам участие в КП (м) мероприятие. Чудесата никога няма да се свършат; наистина трябва да съм влюбен.
Щом нещата бяха уговорени — колко приятели всеки от тях ще успее да доведе, къде да се съберат, какво да се носи като храна, напитки и материали за първа помощ — те се отпуснаха, гаврътнаха наведнъж евтиния тъмен ром, дрънкаха несвързано и тогава беше първият път, когато Салахудин чу слух за странното поведение на Джебраил Фаришта, които бяха започнали да обикалят града, и почувства старият му живот да го убожда като скрит трън; чу миналото като далечен тромпет да звънти в ушите му.
332
Впечатляваща арка, построена по случай посещението на крал Джордж V и кралица Мери през 1911.