Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Трябва да му кажем — настоя Салахудин, когато посетителите си тръгнаха. Насрийн сведе глава и кимна. Кастур-ба избухна в сълзи.
Казаха му следващата сутрин, като помолиха специалиста да присъства, за да отговори на всеки въпрос, който Ченгиз би имал. Специалистът Паникар (име, което англичаните със сигурност ще произнесат погрешно и ще се кикотят на това, помисли Салахудин, както мюсюлманите на Факхар)330 пристигна в десет, блестящ от самоувереност.
— Аз би трябвало да му кажа — каза той, взимайки нещата под контрол. — Повечето пациенти се чувстват засрамени, ако позволят на своите най-скъпи да видят страха им.
— Дръжки ще направите — каза Салахудин с такава ярост, че това го изненада.
— Е, в такъв случай — вдигна рамене Паникар, правейки се, че си тръгва, което спечели спора, защото сега Насрийн и Кастурба се помолиха на Саладин:
— Моля, нека не се караме.
Салахудин, победен, въведе доктора при баща си и затвори вратата на кабинета.
— Имам рак — каза Ченгиз Чамчауала на Насрийн, Кастурба и Салахудин след тръгването на Паникар. Той говореше ясно, изговаряйки думата с предизвикателна, преувеличена грижа. — Много е напреднал. Не съм изненадан. Казах на Паникар: „Това ви казах още първия ден. Къде другаде можеше да е отишла всичката кръв?“
Пред кабинета Кастурба каза на Салахудин:
— Откакто дойде, в очите му имаше светлина. Колко беше щастлив вчера, с всички тези хора! Но сега очите му са замъглени. Той няма да се бори.
Този следобед Салахудин се оказа сам с баща си, докато двете жени подремваха. Откри, че той, който винаги беше толкова решителен да вади всичко на показ, да каже думата, сега беше стеснителен и мълчалив, не знаейки как да говори. Но Ченгиз имаше да казва нещо.
— Искам да знаеш — каза той на сина си, — че нямам изобщо никакъв проблем с това нещо. Човек трябва да умре от нещо и не е толкова тежко, както би било, ако умирах млад. Не храня празни надежди; зная, че никъде няма да отида след това. Това е краят. О’кей. Единственото нещо, от което се страхувам, е болката, защото когато има болка, човек губи достойнството си. Не искам това да се случи.
Салахудин беше поразен от благоговение. Първо човек се влюбва отново до ушите в баща си и след това се научава и да го гледа с уважение.
— Лекарите казват, че твоят случай е един на милион — отговори той правдиво. — Изглежда, че ти е спестена болката.
Нещо в Ченгиз се отпусна при това и Салахудин осъзна колко уплашен е бил старият човек, колко много се е нуждаел да му бъде казано…
— Уф — каза Ченгиз Чамчауала пресипнало. — Тогава съм готов. И между другото: в края на краищата ще получиш лампата.
Един час след това започна диарията: една тънка черна струйка. Изпълнените с мъка телефонни обаждания на Насрийн до спешното отделение на болницата „Брийч Кенди“ установиха, че Паникар не е на разположение. „Махнете агарола“ нареди дежурният лекар и вместо него предписа имодиум. Не помогна. Към 19 часа опасността от обезводняване нарасна и Ченгиз беше твърде слаб, за да седне за храненето си. Той почти нямаше апетит, но Кастурба успя да пъхне с лъжица в устата му няколко капки грис с обелени праскови. „Ммм, ммм“, каза той иронично, усмихвайки се с мошеническата си усмивка.
Той заспа, но до един часа става три пъти.
— За Бога — изкрещя Салахудин в телефона, — дайте ми домашния телефон на Паникар.
Но това беше против предписанията на болницата.
— Трябва да прецените — каза дежурната лекарка — дали е дошло времето да се подготви за края.
— Кучка — направи гримаса Салахудин Чамчауала.
— Много благодаря!
В три часа Ченгиз беше толкова слаб, че Салахудин го занесе до тоалетната.
— Изкарайте колата — викна той на Насрийн и Кастурба. — Отиваме в болницата. Веднага.
Доказателството за упадъка на Ченгиз беше, че този последен път позволи на сина си да му помогне.
— Черните лайна са лоша работа — каза той, задъхвайки се за въздух. Дробовете му се бяха напълнили застрашително; дишането му беше като че мехурчета си пробиват път през лепило. — Някои видове рак са бавни, но аз мисля, че този е много бърз. Влошаването е много бързо.
330
Panikkar може да се произнесе буквално като „паническа кола“, а Fakhar като „шибан косъм“.