Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Капитан Загнер също беше дал нарежданията си относно офицерския стол:
— Свинско с кимион. Да се отдели най-хубавото месо, да не бъде много тлъсто!
И стана така, че когато в Лупковската клисура се пристъпи към раздаване на храната, всеки войник намери в чорбата във войнишката си котелка по две малки мръвки месо, а пък тези, които бяха родени под още по-лоша звезда, намериха само по късче кожа.
Това беше нещо нормално. В кухните владееше обикновената военна семейственост, която облагодетелствуваше всички приближени на управляващата клика. В Лупковската клисура свръзките се разхождаха с мазни уста. Търбухът на всеки ординарец беше станал твърд като камък. Изобщо вършеха се неща, въпиещи до небето.
В кухнята школникът Марек предизвика скандал, той поиска да бъде справедлив и когато готвачът заедно с чорбата сипа в котелката му и порядъчно парче варен бут със забележката: „Това е за нашия батальонен летописец“, той заяви, че на война всички са равни помежду си. Това предизвика всеобщо одобрение и даде повод за псувни по адрес на готвачите.
Школникът хвърли месото обратно, като подчерта, че не иска никакви привилегии. В кухнята обаче схванаха това иначе, сметнаха, че батальонният летописец е останал недоволен и затова готвачът го дръпна настрана и му каза да дойде после, след като раздаде храната, щял да му даде краче.
Муцуните на писарите също лъщяха от мазнина, санитарите пръхтяха от удоволствие. Само няколко крачки встрани от този рог на изобилието се търкаляха неразчистените още следи от последните сражения. Навсякъде имаше пръснати сумки за патрони, празни консервени кутии, дрипи от руски, австрийски и немски униформи, части от счупени коли, кървави бинтове и памук.
В старата борика край бившата гара, от която бяха останали само купища развалини, беше се забил неексплодирал снаряд. Навсякъде се виждаха шрапнели, а някъде много наблизо, изглежда, бяха погребани трупове на убити войници, защото страшно вонеше на мърша.
И тъй като тука бяха минавали и лагерували различни части, навсякъде се виждаха купчинки човешки изпражнения от интернационален произход, представени бяха всички националности на Австрия, Германия и Русия. Изпражненията на войниците от всички народности и вероизповедания се намираха едно до друго или се трупаха едно върху друго, без да се счепкат помежду си.
Полуразрушеният резервоар, дървената будка на кантонера и изобщо всичко, което имаше поне една стена, беше направено на решето от пушечни куршуми.
За да бъде по-пълна картината на военните радости, иззад близкия баир се кълбяха облаци дим, като че ли там гореше цяло село, сякаш там беше самият център на военните операции. В момента там бяха запалили холерните и дизентерийни бараки, за голяма радост на ония господа, които се занимаваха с организирането на тая болница под покровителството на ерцхерцогиня Мария633 и които крадяха и тъпчеха джобовете си, като представяха за изплащане сметките на несъществуващи холерни и дизентерийни павилиони.
Сега горяха част от тези бараки за сметка на всички останали и в тази смрад на горящи сламеници към небето се понесоха и всички безобразия, вършени под покровителството на ерцхерцогинята.
На една скала зад гарата немците от райха бяха избързали да построят паметник на падналите бранденбургци с надпис: „Den Helden von Lubkapass“634 с голяма германска орлица, изляла от бронз. Върху постамента изрично бе отбелязано, че орлицата е излята от руски оръдия, пленени при освобождаването на Карпатите от полковете на райха.
В тая странна и все още необичайна атмосфера батальонът се отдаде във вагоните на следобедната си почивка. Като си служеха с шифровани телеграми, капитан Загнер и батальонният адютант се мъчеха да се разберат с базата за по-нататъшния маршрут на батальона. Но това все още не им се удаваше. Съобщенията бяха много неясни и те оставаха горе-долу с впечатлението, че изобщо в Лупковската клисура са попаднали по погрешка и че от Ново место под Шиатор е трябвало да пътуват в съвършено друга посока. В телеграмите се споменаваха местата: Чап-Унгвар, Киш-Березна-Ужок635.
След десет минути стана ясно, че щабният офицер в базата на бригадата, с когото разговаряха, е някакъв кретен, тъй като накрая получиха шифрована телеграма със запитване дали насреща е 8-и батальон и 75-и полк (военнополеви номер Г 3). Кретенът в базата на бригадата остана изненадан от отговора, че става дума за 7-и батальон на 91-ви полк и ги запита кой им е заповядал да пътуват до Мукачево по военната линия за Стрий, когато маршрутът им е през Лупковската клисура към Санок в Галиция. Кретенът остана страшно учуден, че му телеграфират от Лупковската клисура, и им изпрати шифрована телеграма:
633
Неизвестно коя от единадесетте живи през 1914–1915 г. ерцхерцогини Марии. — Б.пр.
634
На героите от Лупковската клисура. — Б.пр.
635
Села в Закарпатска Украйна. — Б.пр.