Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Язон!
— Да, Ру?
— Изтичай и намери някой от скотобойната. Не, почакай! — поправи се той. — Тия от скотобойната ще искат пари, за да разрежат и отнесат животното. Бягай до Бедняшкия квартал и открий колбасар. Кажи му какво имаме тук и че просто трябва да дойде и да си го вземе. И без това хората от скотобойната ще продадат месото на някой саламджия; защо да плащаме на посредници?
Язон се огледа, попита Маккелър дали е съгласен и като получи разрешение, се втурна през дъжда към Бедняшкия квартал.
Ру бързо прегледа каруцата и прецени, че въобще не може да бъде преместена, ако не я разтоварят.
— Трябват ми носачи — викна той към Маккелър. — Трябва да разтоварим стоката, преди да преместим колата.
— Добре — отвърна Маккелър. — Но колкото се може по-скоро, Ейвъри.
Ру забърза към следващата улица, после свърна по друга и стигна до гилдията на носачите. Влезе вътре и видя дузина яки мъже, седнали около огнището в очакване на работа. Ру се отправи към малкото бюро и се обърна към служителя:
— Трябват ми осем души.
— А кой си ти? — попита със служебен тон дребният мъж, скрит зад бюрото.
— Идвам от кафене „Барет“, пред входа ни е затънала една каруца. Трябва да бъде разтоварена, за да може да се отмести.
При споменаването на думата „Барет“ човекът загуби част от служебното си достолепие:
— Колко души казахте, че ви трябват?
Годините, прекарани около каруцари и носачи, послужиха на Ру, и той без колебание отвърна:
— Най-яките ви осем мъже.
Служителят бързо махна на осмина от насядалите около огъня и добави:
— Ще трябва и допълнително заплащане заради времето.
— Какво? — присви очи Ру и попита с най-тарикатския си тон: — Това да не са нежни момченца, които се боят да се намокрят? Не ме принуждавай да ти давам допълнително пари за пиячка, защото ще съобщя на майсторите на гилдията, че сигурно много пъти досега си се опитвал да вършиш такива шмекерии. Товарил съм и съм разтоварвал каруци от времето, когато бях по-нисък и от стърчишката на колата, така че не ми говори за правилата на гилдията.
В действителност Ру нямаше представа дали е така, но и насън подушваше хитреците. Лицето на мъжа почервеня, от гърлото му се чу неопределен звук и накрая той рече:
— Всъщност няма сняг или лед, даже спря и да вали. Съжалявам за недоразумението.
Ру поведе осемте мъже към каруцата, откачи страничните ритли и повдигна края на платнището. После изръмжа:
— По дяволите!
Товарът беше смесен, но точно пред него имаше топ фина коприна и доколкото разбираше от изящни тъкани, тази струваше повече, отколкото щеше да спечели за две години работа в „Барет“. Но ако я намокреха и изкаляха, цената й можеше да падне до сумата, за която беше закупена.
— Чакай тук — каза той на старшия на носачите, заобиколи колата и откри Маккелър все още на входа сред смесена компания от келнери и посетители, които гледаха зрелището с любопитство.
— Имам нужда от големи плътни покривки, сър.
— Защо са ти?
— Товарът трябва да бъде запазен сух и… — Той се огледа, видя неизползувания навес на сградата до кафенето и добави: — И можем да го оставим там до следобеда. Може би ще имаме по-малко проблеми, ако запазим стоката в добро състояние. Иначе могат да протестират, че сме я развалили и че е трябвало да я оставим тук, докато дойдат да си я приберат.
Този довод със сигурност не би убедил никой собственик на хан или кръчма, но кафене „Барет“ се бе издигнало отчасти благодарение на застраховките на търговски товари и поради това Маккелър кимна в знак на съгласие. Идеята да се развалят няколко скъпи покривки бе малко странна, но сред клиентелата имаше и застрахователи и той съвсем не искаше да го замесват в съдебни дела.
— Донеси голяма покривка — нареди той на Курт.
Като изглеждаше притеснен, че с нищо не може да помогне на Ру, Курт се обърна и се мушна между почтените господа. След минутка се върна с широка покривка за маса.
Ру я притисна до гърдите си, за да я запази колкото се може по-суха, и затича обратно към каруцата. Мушна се под насмоления брезент, разгъна покривката под него и като я придържаше внимателно, се качи в задната част на каруцата — внимаваше да не докосне скъпоценния копринен плат с мокрите си дрехи. Махна на най-близкия носач и му викна:
— Качи се тук, но гледай да не се допираш до нищо. Ако нацапаш с кал тази покривка, ще останеш без надница.
От разправията в канцеларията им хамалинът бе разбрал, че това момче знае някои неща за Гилдията на носачите, и не искаше да си търси белята, така че пристъпи бавно и внимателно до Ру и зачака указания.
— Дръж покривалото, за да опазим това сухо — каза Ру, като посочи коприната.