Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Младежът се опита да разбере как е балансиран товарът, макар че не беше много лесно в този мрачен следобед, под проливния дъжд. Разгледа останалата стока и се убеди, че може да понесе малко влага. После обърна покривката за маса от чистата страна, която не бе изцапана с кал от собствената му риза, и се приготви да опакова копринената тъкан. Отне му няколко минути да завие топа хубаво в бялата покривка. После нареди на другите носачи:
— Сега развържете покривалото и го дръжте над мен.
Мъжете побързаха да изпълнят нареждането му и Ру пресече улицата на сухо. Насочи се към изоставената къща, бутна вратата и видя, че има малка, но здрава ключалка. Разгледа я, поразтърси малко дръжката й като нямаше представа как да се справи с подобна брава, с все сила ритна вратата. Ключалката остана цяла, но четирите болта на пантите изскочиха и вратата увисна отворена.
Ру пристъпи в изоставената къща. Повехналото величие на входа не го изненада. Широка стълба водеше от входното помещение към балкон с изящни перила на втория етаж; от високия таван се спускаше покрит с прах кристален полилей, който проблясваше в оскъдната светлина на следобеда.
Зад него затрополиха идващите носачи и това накара Ру да изостави проучването на горния етаж за момент: прекоси входното помещение и отвори една плъзгаща се врата. Точно под балкона имаше голяма празна всекидневна. Тук беше сухо и двата големи прозореца на отсрещната стена бяха непокътнати.
— Внесете стоката — извика Ру на мъжете — и я оставете ей там.
Посочи им най-отдалеченото място от прозорците, за да я предпази от дъжда в случай, че някой ги строши. Спасяването на копринената тъкан си струваше само ако можеше да се запази невредима. Носачите оставиха вързопа с покривката на пода и Ру допълни:
— Донесете и останалите неща от каруцата и ги поставете също тук.
Осемте мъже бързо разтовариха каруцата. Ру взе портфейла на моряка и откри списъка на стоките; в него имаше една немаловажна разлика: липсваше документ за доставката на топа копринен плат. Всеки от дървените сандъци и кошове носеше знак от митницата и беше придружен със съответния лист, завършващ с печат и подпис. Но за кралската митница копринената тъкан не съществуваше.
Ру се замисли, накрая взе решение и когато и последната част от товара беше пренесена в къщата, накара работниците да вдигнат вързопа с коприната и да го занесат в малкото складово помещение под централната стълба, където имаше ръждясала кофа и стара четка за миене на дъски.
Изведе хората навън и прикрепи вратата на мястото й, като набута болтовете в гнездата им в дървото. На практика вратата не беше затворена, но всеки минувач би помислил, че е невредима.
Язон вече се бе върнал с един колбасар с половин дузина чираци и работници — смрадлива банда, каквато Ру не бе виждал от дните на войната в Новиндус.
Ру застана до Язон, който бе подгизнал като него, и подхвърли:
— После да ми кажеш откъде ги доведе, за да не би някога да си купя наденици оттам.
— Ако влезеш в магазина му, веднага ще разбереш — усмихна се Язон. С отвращение наблюдаваше как разфасоват коня с големи остри ножове. — Може би никога вече няма да хапна наденица, дори ако идва от трапезата на краля.
По улиците на Крондор достатъчно често умираха коне, кучета и други животни, така че случайните минувачи не се заглеждаха в кървавата сцена по разфасоването на коня, но за управителите на кафене „Барет“ това бе единственото решение, защото не можеха да оставят клиентите си да заобикалят мъртво животно на влизане или излизане. Колбасарят попита през рамо:
— Искате ли подковите, кожата и костите?
— Взимай всичко — подхвърли Ру и се обърна към водача на хамалите.
— Дължиш ни осем жълтици — каза той.
Ру знаеше, че е по-добре да не оспорва цените. Служителят на гилдията зад бюрото можеше да се опитва да измъкне някоя и друга пара повече, но този работник цитираше тарифите на гилдията и никой търговец в Крондор не можеше да накара сдружението да отстъпи и меден петак от тези цени.
— Не още — каза му Ру и кимна на носачите да го последват до каруцата.
— Изтеглете колата до задния двор на къщата, където ще натоварим отново стоката.
— Ние сме носачи, не сме ти проклети коне! — каза мъжът.
Ру го погледна мрачно.
— Мокър съм, студено ми е и нямам настроение да споря. Ако искате, можете да вдигнете каруцата и да я носите, както подобава на хамали. Не ми пука как, но трябва да я махнете оттук веднага!
Нещо в поведението на дребния младеж впечатли носача, защото той не продължи да спори, само махна на мъжете да се наредят край каруцата. Четирима минаха да теглят отпред, а другите четирима застанаха отзад: двама бутаха, а другите двама вдигнаха задните колела, затънали в калта.