Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Въпреки пълното си изтощение Егвийн се съсредоточи върху преливането. Но тролоците не се прекършиха. Бяха разгневени и нападаха хората с ярост, крясъците им се чуваха ясно над воя на вятъра и шума на водата.
Тролоците бяха разгневени, така ли? Е, щяха да научат какво е гняв едва след като изпитаха гнева на Амирлинския трон. Тя теглеше и теглеше от Силата, докато не стигна на самия предел на възможностите си. Вкара зной в бурята си, тъй че горещата вода изгаряше очите на тролоците, ръцете и сърцата им. Усети, че крещи, изпънала напред ша-ангреала на Вора като копие.
Изминаха сякаш часове. Беше съвсем изтощена, когато Гавин най-сетне я склони да се оттегли за малко. Отиде да доведе коня й и докато се връщаше, Егвийн погледна отвъд реката.
Нямаше съмнение. Левият фланг на армията й вече беше изтласкан на още трийсет крачки. Дори с помощта на Айез Седай губеха тази битка.
Крайно време беше да намери Гарет Брин.
Когато се върнаха в лагера, слезе от коня, даде го на Лейлвин и й каза да пренася ранените с него. Много от тях бяха измъкнати от бойното поле през брода, окървавени войници, отпуснати в ръцете на приятелите си.
За жалост нямаше нужната сила за Цяра, още по-малко за портал, през който да прати ранените в Тар Валон или Майен. Повечето Айез Седай, които не бяха заети на речния бряг, не изглеждаха по-добре.
- Егвийн - каза тихо Гавин. - Ездачка. Сеанчанка. Прилича на благородничка.
Някоя от Кръвта? Егвийн погледна натам, накъдето сочеше Гавин. Добре поне, че на него му беше останала сила да наблюдава. Умът й не побираше защо една жена ще иска да тръгне без Стражник.
Жената, която идваше насам, носеше сеанчански коприни и стомахът на Егвийн се обърна. Този разкош се крепеше на поробени преливащи, подчинени на Кристалния трон. Жената със сигурност беше от Кръвта, след като я придружаваха гвардейци на Смъртната стража. Човек трябваше да е много важна особа, за да…
- Светлина! - възкликна Гавин. - _Мин_ ли е това?
Егвийн зяпна. _Тя беше._
Мин спря пред тях и се намръщи.
- Майко - каза на Егвийн и наведе глава между стражите си с каменни лица и с тъмна броня.
- Мин… добре ли си? - попита Егвийн. „Внимавай, не издавай твърде много.” Пленничка ли беше Мин? Не беше възможно да е минала на страната на сеанчанците, нали?
- О, добре съм - отвърна кисело Мин. - Глезят ме, напъхаха ме в тия труфила и ми даваха какви ли не деликатеси. Мога да добавя, че при сеанчанците деликатес не означава нещо непременно вкусно. Трябва да видиш какви неща _пият_, Егвийн.
- Виждала съм ги. - Егвийн не можа да прикрие студенината в тона си.
- О, да. Всъщност да. Майко, имаме проблем.
- Какъв проблем?
- Ами, зависи колко вярваш на Мат.
- Вярвам му, че може да си намира белята - каза Егвийн. - Вярвам му, че си намира пиене и комар където и да иде.
- Вярваш ли, че може да води армия?
Егвийн се поколеба. Вярваше ли му наистина?
Мин се наведе напред и хвърли поглед на охраната си от Смъртната стража, които май не изглеждаха _склонни_ да й позволят да се доближи до Егвийн.
- Егвийн - каза тя тихо. - Мат смята, че Брин води армията ти към унищожение. Казва… казва, че според него Брин е Мраколюбец.
Гавин се разсмя.
Егвийн се стресна. Би очаквала от него гняв, ярост.
- Гарет Брин ли? - попита той. - _Мраколюбец?_ По-скоро бих повярвал, че собствената ми _майка_ е Мраколюбка. Кажи на Каутон да остави имперското бренди на жена си, явно е прекалил.
- Склонна съм да се съглася с Гавин - каза Егвийн замислено. Все пак не можеше да пренебрегне многото недоразумения, допуснати в командването на армията досега.
Трябваше да оправи това.
- Мат винаги е мнителен с хора, с които не е нужно да е мнителен. Просто се опитва да ме защити. Кажи му, че сме благодарни за… предупреждението.
- Майко - каза Мин. - Изглежда, е убеден. Това не е шега. Иска да му предадете войските си.
- Моите?
- Да.
- В ръцете на Матрим Каутон?!
- Мм… да. Императрицата вече му даде командването на всички сеанчански сили. Сега той е маршал-генерал Каутон.
„Тавирен.” Егвийн поклати глава.
- Мат е добър тактик, но да му връча войските на Тар Валон… Не, невъзможно. Освен това армиите не са мои, за да му ги дам - Съветът на Кулата има власт над тях. Впрочем, как можем да убедим тези добри господа около теб, че ще си в пълна безопасност, ако ме придружиш?