Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Не ми е добре.
Майката тръгна към нея, протегнала брашнената си ръка.
— Върви да се миеш — каза тя. — Понякога се случва така, че човек трябва да крие неразположението си.
— Повдига ми се — жално изскимтя Роуз от Шарън.
— Тогава иди настрана и повърни. Разбира се, че ще ти се повдига. На всички им става така. Иди настрана, а после се натъкми — измий си краката и си обуй пантофките. — Майката отново се залови за работа. — И си сплети косата — добави тя.
Мазнината в тигана засъска и запръска на всички страни, когато майката сложи в него питките. Соса тя приготви в едно котле: размеси брашното с мазнина, посоли го и доля вода. Кафето почна да кипи в голямата консервена кутия и от нея се разнесе приятният му мирис.
Бащата се върна с бавни крачки и майката критично го огледа. Той попита:
— Та казваш, че Том получил работа?
— Да. Ние сме спали, когато той е излязъл. Сега отвори този сандък и си вземи оттам чист комбинезон и риза. И ето още какво, аз нямам време — измий ушите на Рути и Уинфийлд. Там има топла вода. Направи това, моля ти се. Изтъркай им както трябва врата и ушите. Тъй че децата да светнат!
— Какво така се разкудкудяка! Пръв път те виждам такава — рече бащата.
Майката възкликна:
— Семейството трябва да има приличен вид! Докато бяхме на път, нямаше време да мислим за това. А сега нищо не ни пречи да бъдем спретнати. Хвърли мръсния си комбинезон в палатката, аз ще го опера.
След няколко минути бащата се появи с избелели, прани дрехи — комбинезон и риза. Той поведе унилите, изплашени деца към санитарната постройка.
Майката извика подир него:
— Хем хубаво да им изтриеш ушите!
Чичо Джон излезе от мъжката половина на постройката и се огледа, после се върна обратно, седна на чинията и дълго остана така, подпрял с ръце болящата го глава.
Майката извади от тигана зачервените питки и почна да слага с лъжицата други в маслото, когато на земята край огъня падна нечия сянка. Майката се обърна през рамо. Зад нея стоеше един дребен на ръст човек, тънък като вейка, с мургаво, сбръчкано лице и весели очи. Шевовете на чистия му бял костюм се бяха тук-таме пропукали. Той се усмихна на майката и каза:
— Добро утро.
Тя недоверчиво го измери от глава до пети и се намръщи.
— Добрутро — отговори тя.
— Вие ли сте мисис Джоуд?
— Да.
— Казвам се Джим Роли. Аз съм управителят на лагера. Дойдох да видя как сте, всичко ли е в ред. Може би имате нужда от нещо.
Майката недоверчиво го разглеждаше.
— Не, нищо не ни трябва — отвърна тя.
Роли рече:
— Аз съм бил заспал, когато сте пристигнали. Добре, че се е намерило свободно място. — Той говореше приветливо.
Майката каза просто, чистосърдечно:
— Тук всичко ми харесва. Особено пералнята.
— Почакайте! Скоро жените ще се съберат на пране. Ще бъде много весело! Като на молитвено събрание. Знаете ли, мисис Джоуд, какво измислиха вчера те? Почнаха да пеят в хор. Пеят химни и търкат прането в такт. Просто се захласнах.
Лицето на майката лека-полека се разведри.
— Да, това сигурно е било нещо хубаво. Вие ли сте тук господарят?
— Не — отговори той. — Нямаше да ме оставят на работа тука, ако бях господар. Хората в този лагер поддържат чистота, спазват реда — сами се справят с всичко. Такива хора не бях виждал досега. В помещението, където стават събранията ни, те шият дрехи, правят играчки. Не бях виждал досега такива хора.
Майката погледна мръсната си рокля.
— А ние още не сме успели да се постегнем — каза тя. — Трудно можеш да бъдеш чист, когато си на път.
— Не мога да кажа нищо за това — рече Джим Роли. Той почна да души с носа си. — Какво мирише тъй хубаво — кафе ли варите?
Майката се усмихна.
— Мирише хубаво, нали? Отстрани всичко ни се струва, че мирише хубаво. — И тя каза с гордост: — Ще бъде голяма чест, ако закусите с нас.
Той се приближи до огъня и това докрай обезоръжи майката.
— Гордеем се, че имаме такъв гост — рече тя. — Закуската ни не е бог знае каква, но все пак заповядайте.
Джим Роли се усмихна широко.
— Аз вече закусих. Ала от кафето няма да се откажа. Много хубаво мирише.
— Моля, моля.
— Само не бързайте.
Майката наля в една алуминиева чаша кафе от консервената кутия. Тя рече:
— Захар още не сме купили. Може би днес ще си купим. Ако го обичате със захар, няма да ви хареса.