Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Покажете ми какво сте направили! — рече строго майката.
Уинфийлд неохотно се приближи до чинията.
— Никак силно не натиснах. Просто хванах това нещо, завъртях го… — Водата с фучене затече отново. Уинфийлд отскочи настрана.
Майката отметна глава и се засмя, а Рути и Уинфийлд обидено я погледнаха.
— Така и трябва да се прави — каза тя. — Виждала съм такива клозети. Като си свършиш работата, врътваш онова нещо, и толкоз.
Не беше леко на децата да понесат позора на невежеството си. Те излязоха вън и тръгнаха между двата реда палатки към едно голямо семейство — да позяпат как то закусва.
Майката гледаше след тях, застанала на вратата. После тя огледа помещението. Приближи се до една кабинка с душ и надникна в нея. Отиде до умивалниците и прокара длан по белия фаянс. Отвъртя малко крана, тикна пръст в струята и бързо отдръпна ръка, защото водата беше гореща. Тя погледна умивалника, после го запуши с капачето и го напълни с вода — с по малко от топлата и студената. Сетне изми ръцете и лицето си с хладката вода. Тя приглаждаше с мокрите си длани косите си, когато зад нея по циментения под се чуха нечии стъпки. Майката бърже се обърна. Един възрастен мъж я гледаше с израз на справедливо възмущение.
Той рязко попита:
— Как попаднахте тук?
Майката конвулсивно преглътна, усещайки как водата се стича от брадичката й върху роклята.
— Не знаех — изрече с виновен тон тя. — Мислех, че е за всички.
Възрастният мъж се намръщи.
— Не е за всички, а само за мъже — строго каза той. После се приближи до вратата и посочи табелката отвън: за мъже. — Ето. Убедихте ли се? Не я ли видяхте?
— Не — призна си майката посрамено. — Не я видях. А няма ли друго такова място, където бих могла да отида?
Възрастният мъж веднага омекна.
— Отскоро ли сте тук? — попита той вече не тъй строго.
— От нощес — отвърна майката.
— Значи, Комисията още не е говорила с вас?
— Каква Комисия?
— Как каква… Женската!
— Не.
Мъжът каза с гордост:
— Скоро при вас ще дойде Комисията и всичко ще ви покаже. Ние се грижим за новодошлите. А ако ви трябва женският клозет, минете от другата страна на постройката. Отвъд е пък за вас.
Майката попита смутено:
— Казвате, че Женската комисия ще дойде в палатката ми?
Той кимна утвърдително:
— Да, сигурно скоро ще дойде.
— Благодаря ви — рече майката. Тя бързо излезе от клозета и едва ли не тичешком достигна палатката си.
— Татко! — извика тя. — Джон, ставайте! И ти, Ал! Ставайте и вървете да се миете. — Тя срещна техните недоумяващи, сънени погледи. — Ставайте всички! — продължи да вика майката. — Хайде ставайте и идете да се миете. И си срешете косите.
Чичо Джон беше блед, чувствуваше се зле. На брадичката му се виждаше кървава синина.
Бащата попита:
— Какво има?
— Комисията! — извика майката. — При нас ще дойде комисия. Комисия от жени. Ставайте, вървете да се миете. А докато ние тук сме спали, Том се е хванал на работа. Хайде, вървете.
Те излязоха от палатката все още сънени. Чичо Джон се олюля и лицето му се смръщи болезнено.
— Вървете в ей онази къщичка, там ще се умиете! — продължаваше да се разпорежда майката. — И се връщайте по-скоро да закусваме, че ще окъснеем за комисията! — Тя отиде да си вземе трески от купчинката зад палатките, напали огън и извади съдините.
— Царевични питки — мърмореше си тя. — Царевични питки със сос. И по-бърже. Трябва… — Тя си говореше сама, а Рути и Уинфийлд, застанали край нея, я гледаха с почуда.
Над лагера се издигаше димът на утринните огньове, от всички страни долитаха гласове.
Роуз от Шарън, чорлава и сънена, се измъкна изпод навеса. Майката, която отмерваше царевичното брашно с шепи, се обърна към нея. Тя погледна омачканата, мръсна рокля на дъщеря си, нейните разбъркани, невчесани коси.
— Оправѝ се. Облечи си чиста рокля. Има прана. Среши си косата. Изтрий гурелите от очите си — говореше развълнувано майката.
Роуз от Шарън мрачно отговори:
— Не ми е добре. Искам да дойде Кони. Нищо няма да правя без него.
Майката рязко се обърна към нея. Ръцете й бяха целите в жълто царевично брашно.
— Розашарн — строго каза тя, — време е да се стегнеш най-после. Стига си хленчила. Скоро ще дойде Женската комисия, такива раздърпани ли ще я посрещнем?