Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— … удовлетворен, разбира се, с радост, макар и не изненадан, да знаете, защото както силните сред животните се разпознават в просторната гора, така и тези в обществото, сближени от естественото си превъзходство, ще бъдат привлечени един от друг, и единствено подобава духовете, обединени в същност на съпричастност, да продължат в съпричастност от по-телесно естество…
Принцът бе почнал да разкопчава яката на куртката си. Графинята не бе помръднала. Госпожица Темпъл не можеше да повярва, че такъв мъж може така безсрамно да описва на такава жена предначертания аспект на предстоящата им любовна среща — макар че знаеше, че човек не бива да подценява арогантността на принцовете. И все пак сви устни, изненадана от това монотонно дърдорене, докато той не спираше да разкопчава с бледия си изкривен пръст двата реда сребърни копчета. Госпожица Темпъл погледна госпожа Дужон, чието изражение бе също така несигурно, и приближи устни до ухото й.
— Това е принцът на доктора. И графинята…
Преди да успее да каже още нещо, графинята направи крачка напред и затвори вратата. При този звук принцът прекъсна словоизлиянията си с недоволна усмивка и отпусна ръка на токата на колана си.
— Наистина, мадам, копнея за това от мига, когато за първи път ви целунах ръка…
Гласът на графинята беше висок и остър, думите бяха изговорени отчетливо и без никакъв смисъл:
— Синьо, Йосиф, синьо, дворец, лед, изпиване.
Принцът млъкна, ченето му увисна, пръстите му застинаха. Графинята се приближи до него, дръпна замислено от лакираното цигаре и остави дима да се лее от устата й, докато говореше, сякаш след като бе упражнила скритите си сили, се бе превърнала в демон.
— Ваше височество, ще вярвате, че сте получили от мен това, което искате, в тази стая. Въпреки че ви е доставило огромно удоволствие, няма да можете да го споделите с никого при никакви обстоятелства. Разбирате ли?
Принцът кимна.
— Заниманията ни са заели времето ни през следващите трийсет минути, така че ще е невъзможно през това време аз да съм се видяла с Лидия Вандаариф или с баща й. По време на срещата ни аз също така съм ви признала, че граф Д’Орканч предпочита еротичната компания на момчета. Това също няма да можете да споделите с никого, но по тази причина няма да недоволствате срещу желанията на графа за срещи насаме с булката ви. Разбирате ли?
Принцът кимна.
— Накрая, въпреки тазвечерната ни среща, вие ще смятате, че тази нощ сте отнели девствеността на госпожица Вандаариф, преди сватбата — толкова ненаситен е сексуалният ви апетит и толкова е неспособна тя да ви устои. Ако в резултат на това тя зачене, това ще е изцяло заради вашите импулсивни действия. Разбирате ли?
Принцът кимна. Графинята се обърна, защото някой деликатно почука на вратата. Тя я открехна, а после, след като видя кой е, отвори широко, за да го пусне да влезе.
Госпожица Темпъл закри устата си с ръка. Беше Роже Баскомб.
— Да? — тихо попита графинята.
— Искахте да ви кажа — отивам да събера книгите от тазвечерната жътва и да се срещна със заместник–министъра…
— И да занесете книгите на графа?
— Разбира де.
— Знаете коя ми трябва.
— На лорд Вандаариф, да.
— Погрижете се за това. И наблюдавайте господин Сонк.
— За какво?
— Сигурна съм, че не знам, господин Баскомб — точно затова трябва да го наблюдавате внимателно.
Роже кимна. Очите му се плъзнаха покрай графинята към мъжа на креслото, който слушаше разговора им с невежото любопитство на котка, запленена от слънчево зайче. Графинята проследи погледа му и се усмихна самодоволно.
— Кажете на графа, че това е сторено. Принцът и аз сме насред бурна любовна среща, нали виждате?
Позволи си да се изсмее гърлено на нелепостта на тази мисъл и после въздъхна замислено.
— Ужасно е, когато човек не може да устои на импулсите си… — Усмихна се на Баскомб и се обърна към принца. — Скъпи ми Карл-Хорст, в момента обладавате тялото ми — умът ви се гърчи от усещания, никога не сте изпитвали такъв екстаз и никога не ще го изпитате отново. Но винаги ще сравнявате бъдещите си удоволствия с този миг… и няма да го откривате.
И отново се изсмя. Лицето на принца беше порозовяло, хълбоците му потрепваха странно, ноктите му леко драскаха по тапицерията. Графинята погледна Роже с крива усмивка, която за госпожица Темпъл бе потвърждение, че бившият й годеник е подчинен на силата на тази жена също като принца, после пак се обърна към мъжа на креслото.