Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Тази вечер Дьониз се разкрасяваше.
Тази вечер излизаше с Брюно Шавал.
Тази вечер той щеше да я заведе да наблюдават залеза от хълма Монмартър.
Тази вечер щеше да я притисне в обятията си и прегърнати, щяха да проследят с поглед как хоризонтът се озарява от оранжево-червените отблясъци на огненото кълбо.
Облече розово-оранжева рокля. Златисти обувки на високи токчета. Златиста чантичка. Гримира се в топлите нюанси на залязващото слънце. С наведена напред глава силно тупира тънката си коса, напръска я с лак, за да й придаде обем, и отново затанцува в малката си стаичка.
Имаха среща на площад „Тертр“, щяха да се видят сред стативите на художниците и шарените тенти на кафенетата. Той щеше да я хване за ръка, да я прегърне…
Тази вечер устните им щяха да се докоснат.
Снощи, преди да заспи, препрочете любимия си роман „Интимни договорки“, бе научила наизуст огромни пасажи. Декламираше ги, затворила очи, обзета от разтапяща я топлина.
В мига, в който устните му докоснаха нейните, тялото й потръпна от удоволствие като дете, което за пръв път вкусва бучка захар. Удоволствието беше въздушно като шоколадов мус, освежаващо като първия пролетен дъжд.
Поразена, изумена, смаяна, тя се опиваше от дъха му, целувката вече не й бе достатъчна. Обгърна с две ръце лицето му с неподозирана от самата нея жар, която се развихри буйно и неконтролируемо.
Тази вечер, тази вечер…
Спусна се тичешком по стълбите, вземайки по няколко стъпала наведнъж, поздрави бакалина арабин, който бе продължил търговията на родителите й. Обикновено го подминаваше, без да го погледне.
— Всичко наред ли е, госпожице Тромпет? — учудено я попита той.
— Повече от наред… всичко е чудесно — отвърна тя и се затича, подскачайки като газела към спирката на метрото.
Ще слезе на спирка „Анверс“ и без да бърза, ще се изкачи по стълбите, които водят до „Сакре Кьор“. Няма да се качва на зъбчатата железница, за да не поеме мириса на притиснатите едно до друго тела в малката кабина, а ще пристигне горе свежа, с порозовели страни и ще застане в очакване до любимия мъж. Ще бъде бавно шествие към щастието. Ще изкачи едно по едно стъпалата към блаженството. Най-после доживя заветния миг! Тази вечер той щеше да я целуне…
Зърна отражението си в една витрина и почти се хареса, изглеждаше почти хубава. Любовта, любовта — тананикаше си тя — е най-ефикасният крем за лице… Тя е тайнственият талисман, с който да примамиш мъжа и да го накараш да те опияни с целувки и да коленичи в краката ти. Ще се нанесе ли при мен, или ще се преместим в друго жилище, след като решим да заживеем заедно? За предпочитане е да се преместим, но пък той е без работа… В началото няма да се разпростираме много-много, ще живеем скромно. Ще спестяваме, ще си направим жилищен влог, после ще продадем апартамента на „Пали-Као“ и ще си купим подходящо жилище в някой от хубавите квартали. Ще работя за двама, докато той си намери работа. Той е блестящ. Не може да си позволи какво да е…
Чертаеше планове, пресмяташе семейния бюджет, разпределяше разходите по пера: почивки, кола, храна, режийни, данъци, общи, злополуки, непредвидени разходи… обмисляше, предвиждаше, отпускаше някой и друг труден месец, преди окончателно да си стъпят на краката.
Такива мисли се въртяха в ума й, докато изкачваше стъпалата.
Забавяше крачка, за да се наслади докрай на емоцията.
Внезапно се паникьосваше. Ами ако той не дойде? Ако се откаже в последната минута? Ако майка му се е разболяла? Ако се е почувствала зле? Той говореше за нея с голяма нежност. Никога не излизал вечер, за да не я оставя самичка. Носел й пантофите, шала, с който се намятала в леглото, докато изпие отварата, която й приготвял. Двамата заедно гледали по телевизията любимата й програма. Беше син за пример.
Тя щеше да чака…
Чаках петдесет и две години, мога да почакам още, за да осъществя мечтата си. Брюно Шавал, госпожа Брюно Шавал, ще започна да се упражнявам да се подписвам с новото име. Татко и мама щяха много да се гордеят с мен.
Той я чакаше, застанал на последното стъпало. Изправен, висок, красив. Небрежно облегнат на някаква дорийска колона, поне така й се стори. Стоеше и не помръдваше, така че се наложи тя да извърви оставащите няколко крачки до него. Шавал сведе поглед и издума: