Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
В същия момент дойде генералът и я взе за вечеря.
Аз оживих вечерята с множество малки истории и изтънчени шеги и спечелих с това приятелството на цялото общество, а особено това на генерала. Когато той чу от мен, че отивам само поради любовен каприз в Неапол, ме закле да прекарам един месец у него. Но молбата му беше безсмислена, понеже сърцето ми беше празно и жадувах да видя отново Лукреция и Тереза, за чиито прелести след пет години имах само неясен спомен. Все пак заявих, че съм готов да остана в Чезена още четири дни.
Когато на следната сутрин се обличах, видях да се появява страхливецът Алфани-Чели. Приех го с една подигравателна усмивка, като му казах, че съм го очаквал.
Понеже бръснарят ми присъствуваше, той не отговори нищо, но щом останахме сами, ме запита:
— Какви причини можете да имате, за да ме очаквате?
— Моите причини вие ще чуете подробно щом ми изплатите сто цехини, което ще сторите веднага.
— Ето ви петдесет, които исках да ви донеса; повече не можете да изисквате.
— Приемам ги като частично изплащане, но ви предупреждавам с добро да не отивате довечера у графа, защото няма да бъдете приет. И за това трябва да се благодарите на мене.
— Надявам се, че ще размислите, преди да извършите подобна постъпка.
— Аз вече съм я обмислил достатъчно. Махайте се!
На вратата се почука и мнимият граф Алфани изчезна, без да стане нужда да повторя поканата си. Новият посетител беше новият кастрат, който по поръчка на Наричи трябваше да ме покани на обяд. Поканата ми се стори забавна и аз я приех, смеейки се. Този кастрат и комик се наричаше Никола Перети и твърдеше, че е внук на един незаконен син на Сикст Пети152, което е твърде възможно. Петнадесет години по-късно ще говоря за него. При влизането си видях граф Алфани, който положително не ме очакваше. Хрумна ми, че той би трябвало да ме счита за свой зъл дух. След като ме поздрави учтиво, той ме помоли за разрешение да говори две думи с мене на четири очи.
— Давам ви още петдесет цехини — каза ми той, — но като честен човек можете да ги приемете само за да ги върнете на госпожа Кверини: но как ще й ги върнете, без да й кажете, че сте ме принудили към това? Знаете какви последици би могло да има.
— Ще й ги предам, когато вече не сте тук. Дотогава ще мълча. Но пазете се, защото бих ви изиграл лоша шега.
— Удвоете банката ми и ще получите по наполовина.
— Предложението ви е обида.
Аз получих петдесетте цехини и му обещах да пазя тайна.
У актрисата имаше много млади хора, които загубиха парите си. Аз не играх и поради това красавицата се чувствуваше разочарована. Като обикновен зрител имах възможността да се убедя, колко е бил прав Мохамед, като е забранил всички хазартни игри.
На следната сутрин отидох рано при генерала и узнах, че неговият адютант захвърлил картите в лицето на мнимия граф Алфани и че те трябвало да се срещнат следобед. Потърсих офицера в стаята му и му се предложих за секундант, като го уверих, че не ще се пролее никаква кръв. Той ми благодари и ми каза, че съм познал, защото граф Алфани бил отпътувал за Рим. „Сега, казах, довечера аз ще поставя една банка“. След ядене взех госпожа Кверини настрана, разказах й историята и й предадох петдесетте цехини, които бях запазил за нея.
— Вие искате — каза ми тя, — с помощта на тази измислица да ми направите подарък петдесет цехини, но аз не ги искам — нямам нужда от пари.
— Давам ви думата си, че съм принудил мошеника да ми ги върне, а заедно с тях и другите петдесет цехини, които ми дължеше.
— Може да е така, но аз не искам да ви вярвам. Не се считам за толкова глупава, че да оставя да ме излъжат, а още по-малко да ме ограбят.
Философията забранява да се съжалява, че сме извършили едно добро дело, но позволено е да се ядосваме, ако то е подложено на зложелателно тълкуване.
152
Римски папа (1585–1590). — Б.пр.