Съдбовният кораб [bg]

Трябваше да е доловила чувствата му, но очите ѝ се завъртяха студено. Прибра крилете си обратно към тялото.

— Махни се от пътя ми — предупреди го, но не му даде достатъчно време да се мръдне. Полъхът, предизвикан от крилете ѝ, запрати жилещ облак от пясък към измъчената му плът.

Когато се осмели отново да отвори очи, тя беше синя ивица, чиито цветове се преливаха като тези на колибри, и все още се издигаше към небето. За момент сърцето му запя пред чистата красота на подобно създание. Какво право имаше той да забавя мисията ѝ да запази вида си? Тогава си помисли за Малта и решимостта му стана по-твърда. Веднъж след като тя беше в безопасност, той щеше да бъде склонен да посвети всичките си усилия в помощ на Тинтаглия.

Избра заслонено място в прикритието на няколко камъка. Зимният ден беше ясен, слабата слънчева светлина — почти топла. Той похапна пестеливо от изсушената си храна и пи вода от манерката си. Опита се да поспи, но натъртванията от ноктите на драцената го боляха, а и слънцето беше твърде ярко под клепачите му. Наблюдаваше небето за завръщането ѝ, но виждаше единствено кръжащи чайки. Примирен, че ще чака дълго, той си позволи да навлезе в гората, за да потърси прясна вода.

Странно беше да върви по твърда земя под дърветата. Буйната Дъждовна растителност, извисяваща се над блата, беше единствената гора, която познаваше. Тук клоните на дърветата се спускаха ниско, а ниската растителност беше по-гъста. Окапалите листа бяха нагъсто под краката му. Чу птици, но видя малко признаци за дребен дивеч и никакви за сърна или прасе. Може би този остров не разполагаше с никакви големи животни. Ако беше така, тогава Тинтаглия можеше да се върне с толкова празен стомах, с колкото бе отлетяла. Теренът стана по-стръмен и той скоро се усъмни, че ще намери поток. Неохотно се върна обратно към плажа.

Докато се приближаваше към мястото, където тъмнината на гората се разкъсваше от светлината на открития отвъд плаж, Рейн чу странен звук. Дълбок и резониращ, звукът му напомняше за голям тъпан, удрян с мек предмет. Той забави крачка и надникна иззад храста, преди да излезе на открито.

Морските бикове се бяха върнали. Половин дузина от тях се грееха на пясъка. Един повдигна муцуната си, дебелият му врат действаше като духало и възпроизвеждаше звука. Рейн се взираше очаровано. Никога не беше виждал толкова големи същества толкова отблизо. Създанието приведе масивната си глава и шумно подуши пясъка, очевидно озадачено от непознатата миризма на дракон. Оголи дебели, жълти бивни в отвращение, поклати глава и за пореден път се изтегна на пясъка. Останалите дремещи същества го игнорираха. Едно от тях се обърна по гръб и лениво размаха плавници пред лицето си. Обърна главата си към Рейн и разшири ноздри. Той помисли, че незабавно ще се претърколи обратно на крака и ще се завъргаля към морето, но то затвори очи и отново заспа.