Прагът на вечността [bg]

От спирката на метрото Вали и Дейв отидоха до голяма стара къща, шумоизолирана и превърната в звукозаписно студио. Чакаха в антрето. Останалите се появиха няколко минути по-късно. Една от рецепционистките ги помоли да подпишат някаква хартия, която според нея била „за застраховка“. На Вали повече му приличаше на договор. Дейв се намръщи, докато я четеше, но всички се подписаха.

Няколко минути по-късно се отвори някаква вътрешна врата и оттам се изниза непривлекателен младеж. Носеше пуловер с шпиц яка, риза и вратовръзка и пушеше ръчно свита цигара.

— Добре — започна той вместо представяне и вдигна косата от очите си. — Почти сме готови за вас. За пръв път ли сте в звукозаписно студио?

Признаха си, че е така.

— Така, нашата работа е да направим така, че да звучите най-добре, тъй че просто следвайте наставленията ни, дадено?

Явно се чувстваше тъй все едно им прави голяма услуга.

— Влезте в студиото, включвайте инструментите и ние ще го вземем оттам.

— Как се казвате? — попита го Дейв.

— Лорънс Грант.

Не уточни каква е ролята му и Вали предположи, че е някой нископоставен сътрудник, който опитва да се прави на важен.

Дейв представи себе си и групата, от което Лорънс явно се запипка нетърпеливо. После влязоха вътре.

Студиото представляваше просторна стая с приглушено осветление. От едната страна стоеше голям роял Стейнуей, много подобен на рояла в дома на Вали в Източен Берлин. Беше покрит с кече и отчасти закрит от наметнат с одеяла параван. Лени седна на пианото и изсвири серия от акорди по цялата клавиатура. Инструментът имаше типичния за Стейнуей топъл тон. Лени изглеждаше впечатлен.

Имаше приготвен комплект барабани. Лу си беше донесъл собствения солов барабан и се зае да го постави.

— Нещо не е наред с барабаните ни ли? — попита Лорънс.

— Не, просто съм навикнал на звука на своя солов барабан.

— Нашият е по-подходящ за запис.

— О, разбира се.

Лу махна своя и върна студийния солов барабан на стойката му.

На пода имаше три усилвателя — светлините им показваха, че са включени и готови. Вали и Дейв се включиха в двата Вокс АС-30, а Бъз в по-големия басов усилвател Ампег. Настроиха се към пианото.

— Не мога да виждам останалите от групата — рече Лени. — Трябва ли да държим този параван?

— Да, налага се — отвърна Лорънс.

— За какво служи?

— За заглушител.

От изражението на Лени Вали можеше да каже, че Лари нищо не разбира; Лени обаче не каза нищо.

През друга врата влезе мъж на средна възраст в плетена жилетка. Пушеше. Здрависа се с Дейв, който очевидно се бе запознал с него предишния път, а после се представи на останалите от групата.

— Казвам се Ерик Чапман и ще продуцирам прослушването ви — заяви той.

Значи този човек държи бъдещето ни в ръцете си, мина през ума на Вали. Реши ли, че сме добри, ще направим запис; ако пък не, нямаше апелативна инстанция. Какво ли харесва? Не прилича на поклонник на рокендрола. Повече на неща от типа на Франк Синатра.