Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Той показа снимката на Дейзи, майката на Дейв.
— Наистина, какво прекрасно бебе! — каза тя.
Вали се усмихна, макар че според него ни едно бебе не бе красиво, дори и неговото.
— Струва ми се, че има твоите очи, Вали — продължи Дейзи.
В очите на Вали имаше нещо ориенталско. Той смяташе, че някой отдавнашен негов прародител ще да е бил китаец. Не можеше да каже дали очите на Алис са същите.
Дейзи продължи да се прехласва.
— А това е Каролин.
Дейзи не я бе виждала — Вали нямаше снимки.
— Каква красива млада жена.
— Само да я видите издокарана — гордо отбеляза Вали. — Хората се спират и я гледат.
— Надявам се някой ден да я видим.
Над щастието на Вали падна сянка, сякаш облак закри слънцето.
— И аз — добави той.
Следеше новините от Източен Берлин, четеше немските вестници в обществената библиотека и често разпитваше Лойд Уилямс, чиято политическа специализация бяха външните дела. Вали знаеше, че излизането от Източна Германия е още по-трудно — Стената ставаше все по-голяма и по-страховита, с повече охрана и повече кули. Каролин никога не би опитала да избяга, особено след като имаше дете. Все пак може би съществуваше и друг начин. Официално източногерманското правителство не уточняваше дали е възможно да се емигрира законно; дори не поясняваха кой отдел приема молбите. Лойд обаче бе научил от британското посолство в Бон, че около десет хиляди души годишно получават разрешение, може би Каролин ще бъде една от тях.
— Ще стане, уверена съм — рече Дейзи, но просто проявяваше любезност.
Вали показа снимката на Иви и на Ханк Ремингтън — те седяха във всекидневната и четяха някакъв сценарий. Кордс се надяваха да направят филм, а Ханк искаше Иви да участва в него. Те оставиха хартията и взеха да се възторгват от бебето.
— Днес сме на прослушване в Класик Рекърдс — обясни Вали на Ханк — С Дейв ще се видим след училище.
— О, успех — насърчи го Ханк. — Ще свирите ли „Това е любов“?
— Надявам се. Лени иска да правим „Шейк, ратъл енд рол“. Ханк поклати глава и дългата му червена коса се разтърси по начина, който караше милиони девойчета да пищят от радост.
— Твърде старомодна.
— Знам.
В къщата на „Грейт Питър“ непрекъснато влизаха и излизаха хора. Появи се и Джаспър, в компанията на жена, която Вали не бе виждал досега.
— Това е сестра ми Ана — обяви той.
Ана бе тъмноока красавица на двадесет и няколко години. Джаспър също изглеждаше добре — Вали си рече, че в тяхното семейство са хубавци. Фигурата на Ана бе щедро закръглена — непопулярно сега, когато всички манекенки бяха плоскогърди като Джийн Шримптън „Скаридата“.
Джаспър представи всички. Ханк стана, стисна ръката на Ана и почна:
— Надявах се да се запозная с Вас. Джаспър ми каза, че сте редактор.
— Така е.
— Мисля си да опиша живота си.
На Вали му се стори, че Ханк е твърде млад — на двадесет — та да си пише автобиографията, но Ана гледаше на това по-иначе.
— Чудесна идея — каза тя. — Милиони хора ще поискат да я прочетат.
— О, наистина ли?
— Сигурна съм, макар и биографиите да не са специалността ми — специализирам в преводите на немска и източноевропейска литература.
— Имах полски чичо — това ще помогне ли?
Ана се засмя сърдечно и Вали изпита топлина към нея. Същото стана и с Ханк — той и тя седнаха да обсъждат книгата. Вали чакаше да им покаже снимката, но реши, че това не е моментът. Освен това трябваше да върви.
Той излезе от къщата с две китари в ръце.
Хамбург му се бе сторил рязък контраст в сравнение с Източна Германия, но Лондон бе плашещо различен — анархичен бунт. Хората носеха всякакво облекло — от бомбета до миниполички. Момчетата с дълги коси бяха твърде обичайни, че да си струва да ги гледаш. Политическите коментари бяха не просто свободни, а скандални — Вали бе шокиран, когато видя как по телевизията някакъв човек се правеше на министър-председателя Харолд Макмилан, говореше с гласа му, носеше побелели мустачки и говореше глупости. Семейство Уилямс се смееха сърдечно.