Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Прагът на вечността [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прагът на вечността [bg]

Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:

„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 240 241 242 243 244 245 246 247 248 ... 492
Перейти на страницу:

— Натъкнах се на Уил Фърбелоу в клуб Реформа вчера.

Уил Фърбелоу бе директорът на училището на Дейв. Заради плешивостта винаги го наричаха „Голия връх“. — Според него има опасност да се провалиш на всичките си изпити.

— Той никога не ми е бил голям почитател.

— Провалиш ли се, няма да ти разрешат да продължиш в училище. Това ще бъде краят на твоето формално образование.

— И слава Богу.

Лойд не се ядосваше.

— Всички професии ще бъдат затворени за теб — от счетоводител до зоолог. За всички тях се налага да държиш изпити. Другата възможност е да чиракуваш. Можеш да се научиш да вършиш нещо полезно и трябва да се замислиш какво ти харесва — зидарство, готварство, автомонтьорство…

Дейв се зачуди дали татко не е изкуфял.

— Зидарство? — попита той. — Ти познаваш ли ме изобщо? Та аз съм Дейв.

— Недей да се правиш на изненадан. Хората вършат това, ако не могат да вземат изпити. Под това ниво можеш да бъдеш помощник в магазин или фабричен работник.

— Не мога да повярвам, че слушам такива приказки.

— Боях се, че това ще направиш — ще затвориш очите си за действителността.

Дейв си помисли, че татко е затворил очите си.

— Разбирам, че преминаваш възрастта, в която мога да очаквам да ми се подчиняваш.

Дейв се смая. Този подход бе нов.

— Но искам да бъдеш наясно с положението. Напуснеш ли училище, очаквам да работиш.

— Аз работя, и то доста здраво. Свиря три или четири нощи седмично, а Вали и аз започнахме да опитваме да пишем песни.

— Искам да кажа, че ще очаквам да се издържаш сам. При все че майка ти е наследила богатство, ние с нея отдавна се разбрахме, че няма да насърчаваме децата си да лентяйстват.

— Аз не съм ленив.

— Смяташ, че това, което вършиш, е работа, но светът не го вижда по този начин. Във всеки случай, ако искаш да продължиш да живееш тук, ще трябва да си плащаш своето.

— Искаш да кажеш наем?

— Щом искаш да го наречеш така, да.

— Джаспър никога не е плащал наем, а живее тук от години!

— Той все още е студент. А и си взема изпитите.

— Ами Вали?

— Специален случай заради произхода му, но рано или късно и той ще трябва да си плаща дела.

Дейв размишляваше над всичко това.

— Значи ако не стана зидар или помощник на бакалина, а и не изкарвам достатъчно пари с групата, за да ти плащам наем, то тогава…

— Ще трябва да си търсиш друго местообитание.

— Ще ме изхвърлиш.

Лойд изглеждаше наранен.

— През целия ти живот всичко най-хубаво ти е било поднасяно на тепсия — прекрасна къща, отлично училище, най-добрата храна, най-добрите играчки и книги, уроци по пиано, ваканции на ски. Това обаче е било през детските ти години. Вече си почти възрастен и трябва да погледнеш реалността в очите.

— Моята реалност, не твоята.

— Презираш работата, която вършат обикновените хора. Ти си различен, ти си бунтовник. Чудесно. Бунтовниците плащат цената за това. Рано или късно ще трябва да го научиш. Това е.

Дейв поседя замислено за минута. После стана.

— Окей — отвърна той. — Съобщението е прието.

И отиде до вратата.

Докато излизаше, хвърли поглед назад и видя как баща му го наблюдава със странно изражение.

Замисли се за това, когато излезе от къщи и затръшна вратата. Какъв беше този поглед? Какво означаваше?

Все още мислеше по въпроса, докато си купуваше билета за метрото. Слизаше с ескалатора и видя афиш за пиесата „Домът на разбитите сърца“. Това е, разбра той. Лицето на баща му изразяваше това.

Той изглеждаше съкрушен.

* * *

По пощата дойде малка цветна снимка на Алис и Вали усърдно се зае да я разглежда. На нея се виждаше бебе като всяко друго — мъничко розово личице, ококорени сини очи, калпаче рядка тъмнокафява косица и вратле на петна. Останалата й част бе стегнато увита в небесносиньо одеяло. Независимо от това Вали изпита пристъп на любов и внезапно желание да защитава и да се грижи за създаденото от него безпомощно същество.

Питаше се дали въобще ще я види.

Със снимката вървеше и бележка от Каролин. Пишеше, че обича Вали, че той й липсва, и че тя ще моли източногерманското правителство за разрешение да емигрира на Запад.

На фотографията Каролин държеше Алис и гледаше в апарата. Беше наддала и лицето й бе по-кръгло. Косата бе изопната назад наместо да обгръща лицето като завеса. Тя вече не напомняше на другите хубавки момичета от сдружението за народни песни Минезингерите. Вече беше майка. Затова Вали още повече я желаеше.

1 ... 240 241 242 243 244 245 246 247 248 ... 492
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)