Прагът на вечността [bg]

— Напуснах.

— Какво ще правиш?

— Ако записът е хит, ще мога да си позволя да наема апартамент заедно с Вали.

— Охо. А ако не е?

— Тогава загазвам.

Тя го покани. Родителите й бяха излезли, тъй че отидоха в спалнята й, както го бяха правили и преди. Целунаха се и тя го остави да докосне гърдите й, обаче усещаше, че е притеснена.

— Какво става? — попита я той.

— Ще бъдеш звезда — каза тя. — Знам го.

— Не се ли радваш?

— Ще бъдеш нападнат от куклички, с които ще вършите всичко.

— Надявам се!

Тя избухна в сълзи.

— Шегувах се — рече той. — Съжалявам!

— Ти беше сладкото хлапе, с което обичах да си говоря — започна тя. — Никое момиче не искаше даже да те целуне. Тогава ти влезе в групата, стана най-готиното момче в училище и всички ми завиждаха. Сега ще станеш известен и аз ще те загубя.

Той си рече, че тя иска да чуе от него как той ще й бъде неизменно верен и се изкуши да се закълне във вечна любов, но се удържа. Наистина я харесваше, но все още нямаше шестнадесет и знаеше, че е твърде малък, за да се обвързва. Както и да е, той не искаше да наранява чувствата й и каза:

— Нека видим какво ще стане, а?

Видя разочарованието върху лицето й, макар че тя го прикри бързо.

— Хубава идея — съгласи се тя. Попи сълзите си, после слязоха в кухнята на чай и шоколадови бисквити, докато майка й не се прибра.

Когато се завърна на „Грейт Питър“, нямаше признаци за нищо необичайно и Дейв заключи, че от училище не са се обадили на родителите му. Несъмнено Голия връх би предпочел да напише писмо. Това даваше на Дейв един ден отсрочка.

Не каза нищо на родителите си до следващата сутрин. Баща му излезе в осем. Тогава Дейв каза на майка си:

— Няма да ходя на училище.

Тя не загуби свяст.

— Опитай да разбереш баща си — обясни тя. — Както знаеш, той е бил незаконородено дете. Майка му е работила в ателие в Ийст Енд, преди да навлезе в политиката. Дядо му е бил миньор. А баща ти е учил в един от най-добрите университети в света и на тридесет и една години е бил министър в британското правителство.

— Но аз съм различен!

— Разбира се, че си, но на него му се струва, че просто искаш да захвърлиш всичко, което са постигнали той, неговите родители и прародителите му.

— Аз трябва да живея своя собствен живот.

— Знам.

— Напуснах училище. Имах разправия с Голия връх. Днес вероятно ще получите писмо от него.

— О, Боже. На баща ти ще му бъде трудно да ти прости това.

— Знам. Аз напускам и дома.

Тя заплака.

— Къде ще отидеш?

Дейв усети как му се доплаква, но се удържа.

— Ще остана за няколко дни в Християнската младеж, а после ще наемем апартамент с Вали.

Тя положи ръка върху неговата.