Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
После Чапман произнесе:
— Проклет лъжец.
Дейв зина да протестира, но Чапман вдигна ръка, за да го спре.
— Не ми разправяй повече врели-некипели. Байрън не ви е менажер и не те е пращал тук. Може и да си го срещал, но той не е казвал, че на Класик Рекърдс им трябва Плъм Нели.
Дейв не каза нищо. Хванаха го. Това беше унизително. Опитал беше да си проправи път към звукозаписна компания и се провали.
Чапман го попита:
— Как се казваше, а?
— Дейв Уилямс.
— Какво искаш от мен, Дейв?
— Договор за запис.
— Ама че изненада.
— Уредете ни прослушване. Гарантирам, че няма да съжалявате.
— Ще ти споделя една тайна, Дейв. Когато бях на осемнадесет си намерих работа в звукозаписно студио като казах, че съм електротехник. Излъгах. Единствената ми квалификация беше пианото в седми клас.
Сърцето на Дейв подрипна от надежда.
— Харесва ми дързостта ти — продължи Чапман.
— Ако можех да върна часовника, не бих имал нищо против отново да бъда млад търсач на късмет — малко тъжно добави той.
Дейв затаи дъх.
— Ще ви прослушам.
— Благодаря Ви!
— Елате в звукозаписното студио един ден след Коледа.
Той посочи рецепционистката с пръст.
— Чери ще ви запише час.
Върна се в стаята си и затвори вратата.
Дейв не можеше да повярва на късмета си. Хванаха го с глупавите му лъжи, но все пак издейства прослушване!
Уговориха предварителен час с Чери и той й каза, че ще се обади, за да потвърди, след като се разбере с останалите от групата. След това направо полетя към къщи.
Веднага щом се прибра в къщата на улица „Грейт Питър“ взе телефона в хола и се обади на Лени.
— Издействах ни прослушване в Класик Рекърдс! — триумфиращо съобщи той.
Лени не прояви очаквания от Дейв ентусиазъм.
— Кой ти каза да го направиш?
Ядосан бе, понеже Дейв бе поел инициативата.
Дейв обаче отказа да отстъпи.
— Какво можем да изгубим?
— Как успя?
— Промъкнах се. Видях Ерик Чапман и той ми каза „окей“.
— Сляп късмет — отвърна Лени. — Понякога се случва.
— Да — съгласи се Дейв, макар да си помисли: „Нямаше да ми излезе късметът, ако си седях на задника вкъщи“.
— Всъщност Класик не е компания за попмузика — продължи Лени.
— Затова им трябваме ние.
Търпението на Дейв се изчерпваше.
— Лени, как може това да бъде нещо лошо?
— Не, чудесно е. Ще видим дали ще излезе нещо.
— Сега трябва да решим какво ще свирим на прослушването. Секретарката ми каза, че трябва да запишем две песни.
— Е, очевидно ще направим „Шейк, ратъл енд рол“. Сърцето на Дейв помръкна.
— Защо?
— Това е най-доброто ни изпълнение. Винаги минава добре.
— Не ти ли се струва малко старомодно?
— Класика е.
Дейв осъзнаваше, че не може да спори с Лени за това, не и сега. Веднъж вече Лени преглътна гордостта си. Човек можеше да го притиска, но не твърде много. Можеха да направят две песни — втората да бъде по-характерна.
— Какво ще кажеш за един блус? — отчаяно запита той. — За контраст. За да покажем репертоара си.
— Става. „Хучи Кучи мен“.
Малко по-добре, повече като правените от Ролинг Стоунс неща.
— Окей — съгласи се Дейв.
Отиде в гостната. Там беше Вали с опряна на коляното китара. Живееше у семейство Уилямс от идването си с групата от Хамбург. Той и Дейв често седяха в стаята, свиреха и пееха между училището и вечерята.
Дейв му съобщи новината. Вали се зарадва, но се притесни заради подбраните от Лени песни.
— Две песни, които са били хитове през петдесетте — обобщи той. Английският му се подобряваше бързо.
— Това е групата на Лени — безпомощно отговори Дейв. — Ако мислиш, че можеш да му промениш мнението, опитай.
Вали сви рамене. Беше отличен музикант, но Дейв установи, че е малко инертен. По думите на Иви всички в сравнение със семейство Уилямс бяха пасивни.
Двамата обсъждаха вкуса на Лени, когато се появи Иви с Ханк Ремингтън. „Изпитанието на една жена“ бе хит, независимо от катастрофалния дебют в деня на убийството на президента Кенеди. Ханк записваше нов албум с Кордс. Те изкарваха следобедите си заедно, после се захващаха за работата си.