Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Ханк Ремингтън я написа за нас — обясни Дейв.
— Оня от Кордс?
Ерик беше неприкрито скептичен.
— Че защо ще пише песен за вас?
Дейв беше също толкова искрен.
— Понеже излиза със сестра ми.
— А, това обяснява нещата.
Преди да се върне в кабината, Ерик заговори тихо на Лари.
— Отиди и се обади на Паоло Конти. Живее току зад ъгъла. Ако си е вкъщи, казвай му да идва насам.
Лари излезе от студиото.
Ерик се върна в стаичката.
— Лентата е пусната — извести ги той по интеркома. — Когато сте готови.
Те отново изсвириха песента.
Ерик каза само:
— Отново, моля.
След второто изпълнение той отново излезе. Вали се боеше, че ще им каже как не е било добре.
— Ще го направим отново — започна Ерик. — Този път ще запишем най-напред инструменталните партии, а след тях вокалните.
— Защо? — попита го Дейв.
— Понеже свирите по-добре, когато не трябва да пеете, а пеете по-добре, когато не трябва да свирите.
Записаха инструментите, а после изпяха песента, докато слушаха записа през слушалки. След това Ерик излезе от кабината, за да слуша с тях. Дойде и добре облечен млад мъж с прическа а ла Бийтълс — Вали предположи, че е Паоло Конти. Защо ли бе тук?
Слушаха монтирания запис, Ерик седеше на усилвателя и пушеше. Когато свърши, Паоло се обади с лондонски акцент:
— Харесва ми. Хубава песен.
Изглеждаше уверен и авторитетен, при все че бе около двадесетинагодишен. Вали се питаше откъде ли взема правото си на глас.
Ерик дръпна от цигарата си.
— Тук може и да имаме нещо — поде той. — Но има проблем. Пианото не е както трябва. Не искам да те обиждам, Лени, но стилът на Джери Лий Луис е малко тежък. Паоло е тук да ти покаже какво имам предвид. Нека я запишем отново с Паоло на пианото.
Вали погледна Лени. Разбираше, че е ядосан — но се сдържаше. Остана на столчето пред пианото и отвърна:
— Нека се разберем за нещо, Ерик. Това е моя група. Не можеш да ме изхвърлиш и да набуташ Паоло.
— На твое място не бих се тревожил твърде много за това, Лени — отговори му Ерик. — Паоло свири с Кралския национален симфоничен оркестър и е издал три плочи със сонати на Бетовен. Той не иска да влиза в някоя поп група. Щеше ми се да го искаше — известни са ми поне пет формации, които биха го взели по-бързо, отколкото ти ще произнесеш думата хит парад.
Лени изглеждаше много глупаво и заядливо рече:
— Става, докато се разбираме едни други.
Изсвириха песента отново и Вали веднага разбра какво имаше предвид Ерик. Паоло свиреше леки трели с дясната ръка и прости акорди с лявата — това много повече си отиваше с песента.
Записаха я отново с Лени. Той опита да свири като Паоло и се справи доста прилично, но нямаше неговото туше.
Записаха инструментите още два пъти, веднъж с Паоло и веднъж с Лени; после записаха вокалните партии три пъти. Най-накрая Ерик бе доволен.
— Сега — обясни той — ни трябва втора страна. Какво подобно нещо имате?
— Я почакайте малко — обади се Дейв. — Това означава ли, че сме минали прослушването?
— Разбира се, че сте го минали — каза Ерик. — Да не мислите, че си давам толкова труд с групи, които ще отхвърля?
— Значи… „Това е любов“ на Плъм Нели ще излезе като грамофонна плоча?
— Твърде много се надявам на това. Ако шефът ми я отхвърли, напускам.
Вали се изненада от това, че Ерик има началство. Досега създаваше впечатлението, че той е началникът. Банална измама, но Вали си я отбеляза.
— Мислите ли, че ще бъде хит? — попита го Дейв.
— Не правя предсказания — твърде дълго съм в тая работа. Ако смятах, че ще бъде провал, нямаше да си говоря с вас тук, а щях да съм в кръчмата.
Дейв изгледа групата и се ухили.
— Минахме прослушването — произнесе той.
— Направихте го — нетърпеливо потвърди Ерик. — А сега какво имате за втората страна?
— Готови ли сте да чуете малко добри новини? — обърна се Ерик Чапман към Дейв Уилямс по телефона месец по-късно. — Отивате в Бирмингам.
Най-напред Дейв не разбра какво има предвид другият.
— Защо? — попита той. Бирмингам бе индустриален град на около двеста километра северно от Лондон. — Какво има в Бирмингам?