Прагът на вечността [bg]

Започваше да изглежда така, сякаш той наистина ще може да се издържа с пеене и свирене на китара. Щом тази перспектива започна да изглежда по-действителна, страхът му от другите възможности нарасна. Какво падение би било, ако все пак се наложи да си намери редовна работа.

Веднага се обади на останалите от групата, но реши да каже на семейството си чак след това. Опасността баща му да опита да го спре бе твърде голяма.

Цялата вечер пази за себе си своята възбуждаща тайна. На следния ден по обяд поиска да се яви пред старшия учител — Голия връх.

Дейв се усещаше уплашен в кабинета на главния учител. В ранните му дни в училище в това помещение на няколко пъти го бяха налагали с пръчка за провинения като тичане по коридора.

Той обясни ситуацията и излъга, че не е имал време да получи бележка от баща си.

— Струва ми се, че трябва да избирате между това да получите добро образование и да станете певец на популярни песни — заключи господин Фърбелоу и произнесе думите „певец на популярни песни“ с израз на отврата. Изглеждаше тъй, все едно са го накарали да изяде консервена кутия студена кучешка храна.

Дейв си мислеше да възрази, че Всъщност амбицията ми е да стана сутеньор, но чувството за хумор на Фърбелоу бе оскъдно като косата му.

— Казали сте на баща ми, че ще се проваля на всичките си изпити и че ще бъда изхвърлен от училище.

— Ако работата Ви не се подобри бързо и ако последователно не успеете да си вземете дипломите за девети клас, няма да бъдете допуснат до десети — обясни главният учител с превзета точност. — Още една причина да не можете да получавате свободни от занятия дни, за да се появявате в долнопробни телевизионни програми.

Дейв си помисли дали да не поспори за „долнопробните“, но реши, че това е загубена кауза.

— Смятах, че е възможно да погледнете на посещението на телевизионното студио като на образователен опит — започна той уравновесено.

— Не. Днес прекалено много се говори за образователен „опит“. Образованието се осъществява в класната стая.

Въпреки магарешката инатливост на Фърбелоу, Дейв продължи да опитва да разговаря с него с доводи.

— Бих желал да следвам музикална кариера.

— Само че Вие не свирите дори в училищния оркестър.

— Те не използват инструменти, изобретени през последните сто години.

— Толкова по-добре.

На Дейв му ставаше все по-трудно да запази спокойствие.

— Аз доста добре свиря на електрическата китара.

— За мен това не е музикален инструмент.

Противно на разумната си преценка, Дейв позволи на своя глас да се издигне предизвикателно.

— А какво е тогава?

Брадичката на Фърбелоу се надигна и той доби изражение на превъзходство.

— По-скоро негърски шумопроизводител.

За миг Дейв замълча. После загуби хладнокръвие.

— Та това е предумишлено невежество!