Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Доколкото разбирам, не сте го вършили преди — продължи Ерик. — В работата обаче няма нищо наистина особено. В началото е най-добре да не обръщате внимание на оборудването, да опитате да се отпуснете и да свирите, все едно е някое редовно забиване. Допуснете ли дребна грешка, просто продължавайте да свирите.
Той посочи Лорънс с пръст.
— Тук Лари е нашето момче за всичко, тъй че искайте от него всичко, от което се нуждаете — чай, кафе, допълнителен кабел, каквото и да е.
Досега Вали не бе чувал английската фраза „момче за всичко“, но можеше да се досети какво значи тя.
— Едно нещо, Ерик — обади се Дейв. — Лу, нашият барабанист, си донесе своя солов барабан, понеже се чувства по-удобно с него.
— Какъв е?
— Лудвиг Ойстър Блек Пърл — отвърна Лу.
— Става — каза Ерик. — Сменяй го.
— Трябва ли да държим заглушителя тук? — запита Лени.
— Боя се, че да — обясни Ерик. — Не допуска микрофонът на пианото да поема прекалено много звук от барабаните.
Значи, заключи Вали, Ерик знае за какво говори, а Лари само дрънка. Ерик поде отново:
— Ако ви харесам, ще говорим какво правим по-нататък. Ако не, няма да го усуквам — ще ви кажа направо, че не сте това, което търся. Това устройва ли всички ви?
Те отговориха, че ги устройва.
— Добре тогава, да завъртаме лентата.
Ерик и Лари излязоха през една уплътнена врата и се показаха зад вътрешния прозорец. Ерик си сложи слушалки, заговори през микрофона и групата чу как гласът му излиза през малък високоговорител на стената.
— Готови ли сте?
Бяха готови.
— Лентата се върти. Прослушване на Плъм Нели, първа проба. Времето ви тече, момчета.
Лени засвири буги-вуги на пианото. На Стейнуей звучеше великолепно. След четири такта групата се включи като часовников механизъм. Правеха този номер при всяко изпълнение на живо — можеха да го правят и насън. Лени се отпусна и изкара вокалните изпълнения в стил Джери Лий Луис. Когато приключиха, Ерик отново пусна лентата без коментари.
Според Вали звучеше добре. Какво ли мислеше Ерик обаче?
— Изпълнихте това добре — изрече той по интеркома, когато свърши. — Имате ли нещо по-съвременно?
Изсвириха „Хучи Кучи мен“. Още веднъж пианото звучеше великолепно за Вали, а минорните акорди направо прогърмяваха.
Ерик ги помоли да изсвирят отново и двете песни и те го направиха. После излезе от кабинката на тонрежисьора. Седна на единия от усилвалите и запали цигара.
Свирите добре, но сте старомодни. Светът не се нуждае от още един Джери Лий Луис или Мъди Уотърс. Аз търся следващото най-голямо нещо, но вие не сте такова нещо. Съжалявам.
Той дръпна дълбоко от цигарата си и избълва дим.
— Можете да вземете лентата и да постъпите с нея, както намерите за добре. Благодаря ви, задето дойдохте.
И стана.
Те се спогледаха. На всички лица бе изписано разочарование.
Ерик се върна в тонрежисьорската стая и през стъклото Вали го видя как сваля ролките с лента от магнетофона.
Вали стана и се приготви да си прибира китарата.
Дейв подухна върху микрофона и излезе усиленият звук — все още всичко беше включено. Той удари един акорд. Вали се поколеба. Какво беше намислил Дейв?
Той запя „Това е любов“.
Вали веднага се присъедини към него и двамата запяха в хармония. Лу се включи с тих съпровод на барабаните, а Бъз засвири проста партия на баса. Най-накрая и Лени се включи с пианото.
Свириха около две минути, после Лари изключи всичко и групата замлъкна.
Всичко свърши и те се провалиха. Вали беше по-разочарован, отколкото си го бе представял. Толкова уверен беше, че групата е добра. Защо Ерик не можеше да го види? Той откопча презрамката на китарата си.
Тогава Ерик се появи отново.
— Какво беше това, по дяволите? — попита ги той.
— Нова песен, която току-що научихме — обясни Дейв. — Хареса ли Ви?
— Съвършено различна е — рече Ерик. — Защо спряхте?
— Лари ни изключи.
— Лари, включвай ги отново, задник такъв — нареди Ерик. После се обърна към Дейв.
— Откъде взехте песента?