Лебедова песен [bg]

Но първо трябваше да свърши работата. Бяха останали тридесет-четиридесет зърна в кожената кесия и Суон беше твърдо решена да ги засее. Електрическите потоци, които течаха по костите ѝ, ставаха все по-силни, почти болезнени, и докато работеше в мрака, си представи, че вижда да излизат искри от кървавите ѝ пръсти. Разнесе се слаб мирис на изгоряло като от електрически контакт, който е започнал да се нагрява и е дал на късо. Лицето ѝ под подобната на маска обвивка от образувания изгаряше от болка. От време на време зрението ѝ я предадеше, но тя продължаваше да работи няколко минути в пълна слепота, преди да се завърне. Пропълзяваше напред — с около метър-метър и двадесет — и засяваше по едно зърно във всяка дупка.

Някакво животно — стори ѝ се, че е червен рис — изръмжа някъде вляво; намираше се в опасна близост. Суон се приготви за атаката му, но вместо това чу Муле да цвили и усети тропота на копитата му, когато мина в галоп покрай нея. Рисът изсъска. Животните се сбориха в снега… и минута по-късно топлият дъх на коня отново стопли лицето ѝ. Друго животно изръмжа предизвикателно, този път някъде вдясно, и Муле се спусна към него, когато рисът скочи отгоре му. Момичето чу пронизителен писък на болка и конят изпръхтя, сякаш беше ранен. Усети го да удря с копитата си по земята — веднъж, втори път, отново. Върна се при нея и тя зася още едно зърно.

Суон нямаше представа колко време продължиха атаките. Беше се съсредоточила върху работата си и не след дълго ѝ останаха само пет зърна.

При първата светлина от изток Джош се изправи до седнало положение в предната стая на бараката на Глори Боуен и осъзна, че Суон я няма. Повика жената и сина ѝ и заедно претърсиха алеите на Мерис Рест. Арън се сети да отиде до нивата да провери и се върна с крясъци, които призоваваха гиганта и майка му да дойдат бързо.

Намериха фигура на земята, свита на една страна. Притиснат до нея беше Муле, който вдигна глава и изцвили вяло, когато Джош хукна към тях. Едва не стъпи върху премазания труп на червен рис, от чиито ребра беше пораснал още един крак. Наблизо лежеше някакво друго създание, което също приличаше на рис, но беше прекалено размазано, за да бъде сигурен.

Ребрата и краката на Муле бяха целите в мрежа от рани. В кръг около момичето имаше още три животински трупа, всичките премазани.

— Суон! — провикна се Джош и коленичи до нея. Тя не помръдна и той взе крехкото ѝ тяло в ръцете си. — Събуди се, скъпа! — каза ѝ и я разтърси. — Хайде, събуди се! — Въздухът беше изключително студен, но гигантът усещаше топлината, която Муле излъчваше. Разтресе я още по-силно. — Суон! Събуди се!