Операция „Червена буря“ [bg]

Матросите не знаеха за всичко това; на тях им беше известно само, че не се очаква сериозно противодействие. Те приемаха тази информация със същото недоверие, с което се отнасяха към всички разузнавателни сводки. Техните хеликоптери бяха пуснали редица хидроакустични буйове, а ESM радарните им приемници се ослушваха за пулсиращия сигнал на радар съветско производство. Вахтените на палубата насочваха тежки телескопи към небето, търсейки самолети, които можеха да ги следят визуално, което не беше никак трудно. При скорост двадесет и пет възела всеки кораб оставяше зад себе си килватер от морска пяна, който сякаш фосфоресцираше като неон в тъмнината.

„Маалокс вече не върши работа“ — изпъшка мислено един капитан на фрегата. Той седеше в капитанския си стол в CIC на своя кораб. Вляво от него се намираше масата с картата, пред него — той беше обърнат с лице към кърмата — младият тактически офицер беше застанал над своя планшет. Известно беше, че кубинците разполагаха с ракетни батареи земя-земя, дислоцирани по крайбрежието им подобно на някаква стара крепост. Във всеки един момент корабите можеха да открият, че към тях се е устремил облак вампири. Ракетната установка на носа беше заредена и ориентирана по посока на евентуалната заплаха; същото беше направено и със 75-милиметровото оръдие и CIWS на горната палуба. Да пие кафе сега, беше грешка, но капитанът трябваше да остане буден. Цената беше режеща болка в горната част на абдомена му. „Може би трябва да говоря с фелдшера“ — помисли си той, но бързо отхвърли тази мисъл. Нямаше време за това. Капитанът бе работил денонощно в продължение на три месеца, за да подготви кораба си за действие, беше преминал през множество проверки и бе извършил голям брой учения, бе изстискал хората си до краен предел, но най-много беше изисквал от себе си. Той беше твърде горд, за да си признае, че е прекалил с натоварването.

Случи се точно когато довършваше третата си чаша кафе. Болката беше силна и внезапна като при удар с нож. Капитанът се преви и повърна върху плочките на CIC. Един матрос веднага ги избърса, но вътре беше твърде тъмно и той не забеляза, че имаше кръв. Въпреки болките и внезапната хладина от загубата на кръв, капитанът не можеше да напусне поста си. Той реши да стои далеч от кафето през следващите няколко часа. Може би все пак щеше да отиде при фелдшера, когато му останеше време. Ако му останеше време. В Норфолк щяха да бъдат три дена и тогава щеше да има възможност да си почине. Капитанът знаеше, че се нуждае от почивка. Натрупваната с дни умора го разбиваше. Той поклати глава. Повръщането би трябвало да го накара да се почувства по-добре.