Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Десет — изломоти младата жена, след което се изправи и ги изгледа с непокорство — Няма да издам Сестрите си! Няма да… — Изведнъж млъкна и устните й се изкривиха горчиво: бе разбрала, че току що го е направила.
— Имена! — джафна Певара. — Дай ми имената им, иначе кожицата ти ще съдера, тук и веднага!
Имената се заизсипваха от стиснатите устни на Зера. Явно поради заповедта, не от страх пред заплахата. Като гледаше мрачното лице на Певара, Сеайне беше сигурна, че й трябва много малко предизвикателство, за да напердаши Зера като последна новачка, хваната в кражба. Странно, тя самата не изпитваше същата неприязън. Отвращение — да, но не чак толкова силно. Жената беше бунтовничка, участвала в разрушаването на Бялата кула, след като една Сестра бе длъжна да изтърпи всичко в името на целостта на Кулата, и все пак… Много странно.
— Съгласна ли си, Певара? — каза тя, след като списъкът приключи. Упоритата жена само й кимна в съгласие. — Добре. Зера, днес следобед ще доведеш Бернайл в стаите ми. — Изглежда, бяха по две от всяка Аджа, без Синята и Червената, но най-добре беше да започне с другата Бяла. — Ще й кажеш само, че искам да поговоря с нея по личен въпрос. Няма да я предупреждаваш за какво иде реч, нито с дума, нито с действие или намек. После ще стоиш кротко и ще ни оставиш с Певара да направим каквото е необходимо. Наемаме те в много по-достойна кауза от този ваш грешен бунт, Зера. — Разбира се, че беше грешен. Все едно колко се беше побъркала Елайда от властта. — Ще ни помогнеш да изловим Черната Аджа.
Главата на Зера кимаше с неохота при всяка поредна заповед, лицето й се беше стегнало от болка, но при споменаването за лова на Черната Аджа тя ахна. Светлина, умът й, изглежда, съвсем беше превъртял след това, което беше понесла, за да не го разбере досега!
— И ще престанеш да разпространяваш тези… приказки — вметна строго Певара. — От този момент няма повече да споменаваш Червената Аджа и Лъжедраконите заедно. Разбра ли ме?
Лицето на Зера се намуси непокорно. А устата й промълви:
— Разбирам, Заседателко. — Изглеждаше готова отново да заплаче от пълно безсилие.
— Тогава махай се от очите ми — каза й Певара и освободи и щита й, и сайдар едновременно. — И се успокой! Измий си лицето и си оправи косата! — Последното отправи към гърба на жената, вече затичала се към вратата. А след като Зера излезе, изсумтя: — Не бих изключила, ако се яви при тази Бернайл като последната мърла, надявайки се по този начин да я предупреди.
— Права си — призна Сеайне. — Но ние кого ще предупредим, ако се въсим на всички тези жени? Най-малкото ще привлечем внимание.
— Както е тръгнало, Сеайне, няма да привлечем внимание дори да ги изритаме от Кулата. — Певара го каза така, сякаш идеята й допадаше. — Те са бунтовнички и смятам да ги държа толкова здраво, че да писнат в ръчичките ми, само ако на някоя й хрумне грешна помисъл!
Обсъдиха го надълго и широко. Сеайне настояваше, че ако внимават какви заповеди им дават, така че да не оставят на разпитваните никакви пролуки за измъкване, ще е достатъчно. Певара изтъкваше, че ще позволят на цели десет бунтовнички — десет! — да обикалят на воля из Кулата ненаказани. Сеайне й отвърна, че те все някой ден ще си понесат наказанието, а Певара заръмжа, че това „някой ден“ няма да е достатъчно скоро. Сеайне винаги се беше възхищавала от силата на волята на приятелката си, но понякога това наистина си беше чиста опърничавост.
Лекото изскърцване на пантите беше единственото предупреждение за Сеайне, за да сграбчи Клетвената палка в скута си и да я скрие в гънките на полата си, преди вратата да се разтвори широко. Двете с Певара прегърнаха Извора почти като една.
Серин влезе спокойно в стаичката, с фенер в ръка, и застана до Телене, последвана от тъничката Юкири, също със светилник в ръка, и по момчешки слабичката Дезине, висока за кайриенка, която затвори вратата много решително и я подпря с гръб, сякаш за да им попречи, ако се опитат да напуснат. Четири Заседателки, представляващи всички останали Аджи в Кулата. Изглежда, не обърнаха внимание на това, че Сеайне и Певара държат сайдар. Изведнъж на Сеайне й се стори, че стаята е доста претъпкана. Чисто въображение, разбира се, ирационално при това, но…
— Колко странно, че ви виждаме двете — каза Серин. Колкото и спокойно да беше лицето й, пръстите на десницата й погалиха дръжката на кривия нож, затъкнат на колана й. Беше удържала стола си почти четиридесет години, повече от която и да е друга в Съвета, и всички се бяха научили много да се пазят, когато й е кипнало.
— Същото можем да кажем и за вас — отвърна й сухо Певара. Точно тя никога не се притесняваше от нрава на Серин. — Или навярно сте слезли тук на разходка? Е, не бих могла да допусна, че точно това би ви събрало, както са се счепкали гуша за гуша Зелените с Жълтите и Кафявите със Сивите. Или си ги довела тук да си решат кротко свадата, Серин?