Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Ти си казала на хората, че си дошла от север.
Очите на Зера се разшириха.
— Да — отвърна тя бавно. — Пътувах по брега на Еринин до Джуалде. Освободете ме сега от тази клетва! — Облиза устни.
Сеайне се намръщи.
— В платното под седлото ти намерихме златотрън и червена къклица, Зера. Златотрън и червена къклица не могат да се намерят на по-малко от сто мили южно от Тар Валон.
Зера скочи, но Певара я сряза:
— Сядай!
Жената тупна шумно на пейката, но не просто трепна. Разтрепера се. Не, направо се разтресе. Беше стиснала устни, инак Сеайне беше сигурна, че зъбите й щяха да затракат. Светлина, въпросът за севера и юга я уплаши повече, отколкото обвинението, че е Мраколюбка.
— Кажи откъде си тръгнала — запита я бавно Сеайне, — и защо? — Искаше да я запита защо е заобикаляла толкова нещо, което явно беше направила, само за да скрие посоката, от която е дошла, но отговорите се заизливаха сами от устата на Зера.
— От Салидар — изграчи тя. Другояче не можеше да се нарече. Все така стиснала Клетвената палка, тя се сгърчи на пейката. Сълзи бликнаха от очите й, разширени до границите на възможното и втренчени в Певара. Думите продължиха да се леят, въпреки че зъбите й вече наистина тракаха. — Д-дойдох, за да се п-погрижа Сестрите тук да разберат за Ч-червените и Логаин, за да с-валят Елайда и К-кулата отново да стане цяла. — Изплака и избухна в неудържими ридания, без да сваля очи от Червената Заседателка.
— Добре — каза Певара. И повтори по-мрачно: — Добре! Беше самата сдържаност, но блясъкът в очите й нямаше нищо общо с онази палавост, която Сеайне помнеше в нея от времената им като новачки и Посветени. — Значи ти си била източникът на този… слух. Ще се изправиш пред Съвета и ще признаеш, че е лъжа! Признай лъжата, момиче!
Ако очите на Зера дотук се бяха разширили, сега направо се изцъклиха. Палката падна от ръцете й и се изтъркули на масата, а тя стисна гърлото си с длани. От внезапно зяпналата й уста излезе задавен стон. Певара се втренчи в нея слисана, но Сеайне изведнъж разбра какво става.
— Светлината да ни е на помощ — изпъшка тя. — Не си длъжна да лъжеш, Зера. — Краката на Зера се затресоха под масата, сякаш искаше да стане, но не можеше да си намери стъпалата. — Кажи й, Певара. Тя е убедена, че е вярно! Ти й заповяда едновременно да каже истината и да излъже. Не ме гледай така! Тя го вярва! — Устните на Зера посиняха. Клепките й запърхаха. Сеайне сбра с две шепи цялата си кротост. — Певара, ти толкова явно изрече заповедта си, че сега трябва да я освободиш, иначе ще се пръсне пред очите ни.
— Тя е бунтовничка! — Певара вложи в думата всичкото презрение, на което беше способна, но после въздъхна. — Всъщност тя все още не е съдена. Не си длъжна да… лъжеш… момиче. — Зера се килна напред и остана така, притиснала буза на масата, преглъщаща да вдиша между хлиповете си.
Сеайне поклати глава в почуда. Не бяха обмислили възможността за клетви, които да си противоречат. А ако Черната Аджа не просто бяха отменили Клетвата против лъжа, а я бяха заменили със своя? Ако бяха заменили всичките Три клетви с други, свои? Двете с Певара трябваше много да внимават, ако наистина се натъкнеха на Черна сестра, иначе можеха да причинят смъртта й, преди да са разбрали къде е противоречието. Може би първо трябваше да се отменят всички клетви — нямаше как да ги заобиколят, след като не знаеха в какво се кълнат Черните сестри — и след това да се принудят отново да положат Трите? Светлина, болката от това, че си освободена от всичко наведнъж, сигурно щеше да е почти като при изтезание. Не почти, а навярно съвсем. Но пък една Мраколюбка го заслужаваше, и още как. Стига изобщо да намереха такава.
Певара гледаше намръщено вдишващата с мъка жена. На лицето й нямаше следа и от най-малка жал.
— Когато се изправи на съд за бунт, смятам да бъда една от съдничките й.
— Когато бъде съдена, Певара — промълви замислено Сеайне. — Жалко би било да се лишим от помощта на една, за която сме сигурни, че не е Мраколюбка. И след като наистина е бунтовничка, няма какво толкова да се притесняваме, че ще я използваме. — Много бяха спорили, без да стигнат до никакво заключение, за втората причина да включат новата клетва. Една Сестра, заклела се да им се подчинява, можеше да бъде принудена… Сеайне помръдна притеснено — твърде много напомняше това за отдавна забранения грях на Принудата — можеше да бъде подбудена да им помогне в издирването, стига да нямаш нищо против да я накараш да поеме риска, все едно дали сама го желае, или не. — Не мога да допусна, че са изпратили само една — продължи тя. — Зера, колко като теб сте дошли да разпространите тази мълва?