Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Джондалар, това ти стои като направено по поръчка — рече Талут. — Украсата от мъниста по раменете е много подходяща.
— Да, дрехите наистина са ушити съвсем по мярка, а Тюли беше извънредно щедра. Благодаря ти за идеята.
— Радвам се, че реши да не заминаваш веднага. Лятната среща ще ти хареса.
— Е… ъ-ъ… аз не… Мамут… — Джондалар търсеше думи, за да обясни защо не беше заминал, както беше планирал отначало.
— …и ще уредя да бъдеш поканен на първия лов — продължи Талут, който бе останал с впечатлението, че Джондалар не е заминал благодарение на неговия съвет и покана.
— Джондалар? — обади се Диджи, леко изненадана. — Като те видях в гръб, помислих, че е Дарнев. — тя го обиколи и го огледа целия с усмивка на лицето. Това, което видя, и хареса. — Ти си се обръснал — отбеляза тя.
— Пролет е. Реших, че е време — усмихна и се в отговор той, като и казваше с поглед, че и тя е привлекателна.
Тя беше очарована от сините му очи и властната му привлекателност, засмя се и реши, че наистина беше дошло време той да се приведе в приличен вид и облече в хубави дрехи. Изглеждаше толкова развлечен с рошавата си, неподдържана брада и харизаните му от Талут стари одежди, че беше забравила колко красив бе в действителност.
— Джондалар, тези дрехи ти стоят добре. Само да дойде Лятната среща, за да те видят на нея. Чужденците винаги привличат много погледи и ми се струва, че жените Мамутои ще бъдат особено гостоприемни към теб — каза Диджи със закачлива усмивка.
— Но… — изведнъж Джондалар се отказа да обяснява, че не възнамерява да ходи с тях на Лятната среща. Можеше да го направи по-късно, когато си тръгнеше.
След като те си отидоха, Джондалар премери друго облекло. То беше по-подходящо за пътуване или за всекидневна употреба, после излезе навън, за да намери водачката и отново да и благодари, пък и да и покаже колко добре му стоят дрехите. В преддверието срещна Дануг, Ридаг и Вълчо, които тъкмо се прибираха. Младежът носеше в едната си ръка Ридаг, а в другата — Вълчо. Бяха се загърнали с една кожа и косите им бяха още мокри. Дануг беше пренесъл момчето от реката след сауната. Той го остави заедно с вълчето на пода.
— Джондалар, изглеждаш много добре — каза му със знаци Ридаг. — Готов ли си вече за Пролетния фестивал?
— Да. А ти? — запита го със знаци Джондалар.
— И аз имам нови дрехи. Нези ми ги направи за пролетния фестивал — отвърна усмихнато Ридаг.
— Също и за Лятната среща — добави Дануг. — Тя уши нови дрехи за мен, за Лати и за Ръги.
Джондалар забеляза, че усмивката на Ридаг се стопи, когато Дануг заговори за Лятната среща. Той изглежда не очакваше голямото лятно събиране с такова нетърпение, както останалите.
Когато Джондалар отметна тежката завеса и тръгна да излиза, Дануг пошепна на Ридаг, за да не се чуе:
— Дали не трябваше да му кажем, че Айла е навън? Всеки път щом я види, бяга от нея.
— Не. Той иска да я види. Тя иска да го види. Правят правилни сигнали, погрешни думи — отвърна Ридаг с жестове.
— Прав си, но защо не виждат какво става? Как да се разберат помежду си?
— Да забравят думи. Да подават сигнали — отговори Ридаг с усмивката си, която не беше типична за хората от Клана, после взе вълчето и го внесе в землянката.
Джондалар откри това, което хлапаците не му казаха, веднага щом излезе навън. Айла беше пред входа с двата коня. Току-що беше поверила Вълчо на Ридаг и очакваше с нетърпение да се впусне в дълга, измерителна езда, за да свали натрупалото се у нея напрежение. Ранек настояваше тя да даде съгласието си преди Пролетния фестивал, а тя не можеше да се реши. Надяваше се, че ездата ще и помогне да помисли. Когато видя Джондалар, първата и реакция беше да му предложи да поязди Уини, както беше правила и друг път, знаейки, че той обича препускането и надявайки се, че любовта му към конете ще ги сближи. Но и на нея и се яздеше. Очакваше излета с нетърпение и беше съвсем готова да тръгне.
Когато отново го погледна, дъхът и секна. Беше обръснал брадата си с някой от острите си кремъчни бръсначи и до такава степен си бе възвърнал вида от предишното лято, когато бяха в нейната долина, че сърцето и се разтуптя и лицето и пламна. Той реагира на физическите и сигнали със свои подсъзнателни и тя бе привлечена от магнетизма на очите му.