Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Ами ако колосите нападнат преди него?
— Може и да не го направят. Те нямат водач — току-виж избрали за своя цел тъкмо армията на Страф.
— Не — чу се зад тях гласът на Дух. Вин се обърна и го видя да се приближава. Отново бе примижал.
„Това момче гори твърде много калай“.
— Какво искаш да кажеш? — попита Елънд.
— Те няма да нападнат армията на Страф, Ел. Защото тя няма да е там.
— Какво? — попита Вин.
— Аз… — Дух млъкна и извърна зачервеното си лице.
„Аз съм страхливец“, спомни си Вин думите му.
— Ти си знаел. — Вин го изгледа. — Знаел си, че колосите ще нападнат града!
Дух кимна.
— Но това е нелепо — обади се Елънд. — Нямаше откъде да научиш, че Джастис ще ни последва.
— Така е — потвърди Дух и седна на един дънер до тях. — Чичо ми предположи, че Страф ще оттегли армията си и ще остави на колосите да щурмуват града. Ето защо Сейзед реши да ни отпрати.
На Вин й призля.
„Аз открих местонахождението на Кладенеца на Възнесението — бе казал Сейзед. — На север. В Териските планини…“
— Клъбс ли ти каза това? — чу тя гласа на Елънд.
Дух кимна.
— И ти го скри от мен? — Елънд се надигна.
„О, не…“
Дух се подвоуми, после поклати глава.
— Ти щеше да наредиш да се върнем! Не искам да умра, Ел. Съжалявам. Аз съм страхливец. — Сви се и стрелна с очи меча на Елънд.
Елънд се сепна, сякаш едва сега забелязал, че е пристъпил заплашително към младежа.
— Нищо лошо няма да ти направя, Дух — рече той. — Само ме е срам заради теб. — Дух сведе поглед и бавно коленичи на покритата със сажди земя.
„Туптежът отслабва…“
— Елънд — прошепна Вин.
Той се обърна.
— Сейзед ни излъга. Кладенецът не е на север.
— Какво?!
— Той е в Лутадел.
— Вин, мисли какво говориш. Щяхме да го открием, ако е там.
— Не — отвърна тя решително, обърна се и погледна на юг. Веднага щом се съсредоточи долови равномерните вибрации. Привличаха я.
На юг.
— Невъзможно е Кладенецът да е на юг — упорстваше Елънд. — Във всички легенди се казва, че е на север, в Териските планини.
Вин поклати объркано глава.
— Там е. Зная. Не разбирам как, но зная, че е там.
Елънд я погледна и кимна, доверяваше се на интуицията й.
„О, Сейзед — помисли тя. — Сигурно си го направил от добри намерения, но обрече всички ни“. Ако градът паднеше, колосите…
— За колко време можем да се върнем? — попита Елънд.
— Зависи — отвърна тя.
— Да се върнем? — Дух надигна глава. — Ел, те вече са мъртви. Казаха ми да ви разкрия истината, когато стигнем Татингдуен, за да не изложите на риск живота си, докато катерите планината. Но когато Клъбс ме повика, беше, за да се сбогуваме. Виждах го в очите му. Той знаеше, че няма да ме види повече.
Елънд мълчеше и Вин забеляза известна неувереност в погледа му. Проблясък на болка, дори ужас. Познаваше тези чувства, защото тя също бе споходена от тях.
„Сейзед, Бриз, Хам…“
Елънд я сграбчи за ръката.
— Трябва да отидеш там, Вин! Сигурно има оцелели… бежанци. Те се нуждаят от помощта ти.
Тя кимна. Допирът на ръката му и твърдостта в гласа му й придадоха сила.
— Ние с Дух ще те последваме възможно най-бързо — продължи той. — Но ти ще си там много преди нас.
— Не искам да се разделяме — прошепна тя.
— Зная.
Въпреки това й беше трудно. Как да го остави точно в този момент, когато го бе преоткрила? Но си даваше сметка, че сега, когато знае къде се намира Кладенецът на Възнесението, усеща туптенето му по-силно. И ако някои от приятелите й бяха оцелели при атаката…
Вин стисна зъби, отвори кесията и извади последната шепа пютриумен прах. Изпи го с глътка вода от манерката. Прахът я одраска неприятно по гърлото. „Не е много — помисли си. — Няма да стигне за продължително бягане“.
— Те всички са мъртви… — прошепна отново Дух.
Вин се обърна. Туптежът я зовеше неудържимо. От юг.
„Идвам“.
— Елънд — каза тя. — Моля те, направи нещо за мен. Не искам да заспиваш нощем, когато се спускат мъглите. Пътувайте през нощта и винаги бъдете нащрек. Оглеждайте се за мъгливия призрак — мисля, че иска да ти стори нещо лошо.
Той се намръщи, но кимна.
Вин разпали пютриум и се понесе обратно към Лутадел.
52.
Молбите ми, ученията, възраженията, дори измените — всичко беше безсмислено. Сега Аленди има други съветници, такива, които му казват каквото той иска да чуе.
Бриз се стараеше с всички сили да си внуши, че не се намира в близост до сражението. Но не се получаваше много добре.
Седеше на кон недалеч от двора зад Цинковата порта. Войниците бяха неспокойни и не сваляха погледи от другарите си по стените.
Портата се тресеше. Бриз неволно се присви, но въпреки това продължаваше да изпуска усмирителни вълни.