Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Спорът достигна кулминационната си точка пред щабния вагон, когато военният лекар започна да твърди открито в очите на капитан Загнер, че свинете били определени за болницата на Червен кръст. Селянинът обаче не искаше и да чуе за това и настояваше свинете да му бъдат върнати, тъй като те били последното му имущество, и най-решително заявяваше, че за цената, която му предлагат, не може в никакъв случай да им ги даде.
През цялото време той се опитваше да натика получените за свинете пари в шепата на капитан Загнер, другата ръка на когото беше хванала селянката и я целуваше със смиреност, с каквато хората от тоя край винаги са се отличавали.
Капитан Загнер съвсем се обърка от всичко това и едва след известно време успя да се освободи от старата селянка. Но то не му помогна, защото на нейно място дойдоха млади сили и отново му засмукаха ръцете.
Подпоручик Цайтхамъл обаче започна да докладва съвсем делово:
— Тоя селяндур има още дванайсет свине и ние напълно редовно му платихме съгласно последната заповед по дивизията № 12420, стопанска част. Съгласно тази заповед, § 16, в места, незасегнати от войната, за един килограм живо тегло свинско месо не бива да се плаща повече от 2 крони и 16 халера. В места, засегнати от войната, на килограм живо тегло следва да се придават по 36 халера или килограмът да се заплаща по две крони и 52 халера. В забележка към това е казано: ако се установи, че в засегнатите от войната места са останали стопанства с напълно незасегнати свински стада, които могат да бъдат използувани за снабдяване на проходящите части, реквизираното месо да се заплаща така, както се заплаща в местности, незасегнати от войната, със специална добавка от 12 халера на килограм живо тегло. При неизяснена обстановка на самото място да се съставя комисия, състояща се от съответното заинтересовано лице, от командира на частта и от офицера или фелдфебела (при по-малките поделения), натоварен да води стопанската част.
Подпоручик Цайтхамъл прочете всичко това от един препис на заповедта по дивизията, който носеше винаги със себе си и съдържанието на който беше научил наизуст, например това, че на фронтовата територия цената на един килограм моркови се повишава на 15,30 халера, а цената на карфиола за офицерските столове в места в непосредствена близост до фронта се установява на 1 крона и 75 халера за килограм.
Ония, които бяха изработили тази заповед във Виена, си представяха фронтовата територия като някакво място, осеяно само с моркови и карфиол.
Подпоручик Цайтхамъл естествено прочете това на ядосания селянин на немски и го попита дали е разбрал. Когато последният врътна глава, той му изрева:
— Искаш ли тогава да съставим комисия?
Селянинът разбра думата комисия и затова кимна с глава в знак на съгласие. Свинете му обаче отдавна бяха замъкнати към походните кухни, за да бъдат заклани. Войниците, определени да извършат реквизицията, с натъкнати на пушките си щикове обкръжиха селянина и комисията се отправи към стопанството му, за да установи дали да му се платят по две крони и петдесет и два халера или по две крони и двадесет и осем халера за килограм.
Още не бяха излезли на шосето, което водеше към селото, когато откъм кухните долетя трикратното предсмъртно изквичаване на свинете.
Селянинът разбра, че това е краят на всичко, и отчаяно извика:
— Давайте мне за каждую свиню два ринския!
Четиримата войници още по-плътно го обкръжиха, а цялото му семейство препречи пътя на капитан Загнер и поручик Цайтхамъл, като коленичи в праха на шосето.
Майката и двете ѝ дъщери прегръщаха коленете на двамата офицери, като ги наричаха благодетели, докато най-сетне селянинът не им викна на своя унгарски диалект, на който говорят русите в Унгария, да станат.
— Да ги ядат и да пукнат дано! — добави той. Така комисията стана излишна, а понеже селянинът по едно време пак побесня и започна да заплашва с юмрук, един от войниците така го прасна с приклада, че гърбът на селянина изкънтя, въпреки че беше с кожух… Цялото семейство се прекръсти и заедно с бащата търти да бяга.
Десет минути по-късно батальонният фелдфебел и батальонната свръзка Матушич с голям апетит се гощаваха във вагона със свински мозък. Фелдфебелът мъжки тъпчеше устата си и час по час се обръщаше подигравателно към писарите:
— Лапа ви се и на вас, а? Е да, моите момчета, ама това е само за началствата. За готвачите бъбречета и дробчета, за господа фелдфебелите мозъчета и момици, за писарите остава само по двойна порция месо.